Снимка: Фейсбук страницата Лозан Панов

Според мен, Демократична България направи грешка, че не издигна собствен кандидат за президент. Лозан Панов, при цялото ми уважение към него, е крайно неубедителен. А както се очертава – с този пиар – няма  как да стане по-убедителен. Той не притежава харизмата на Кристиан Таков, когото често цитира, нито търпението и волята на Христо Иванов да обяснява защо въпросите за съдебната реформа са важни за държавата. Изглежда по-скоро като човек в състояние на дълбок ступор. Всичко, което говори звучи като клише, заучено, и мъчително произнесено. Но не това е най-голямата беда. Най-голямата беда е, че поставя темата за съдебната реформа в контекста на неговото собствено Аз. Той, като едва ли не единствен борец срещу пеевските бухалки в съдебната система, той като тяхна жертва. А както казва Бродски в нобеловата си лекция:

“Всячески избягвайте да си присвоявате статута на жертва“

Със статут на жертва президент не се става, дори и на балотаж не се ходи.

Прочетено във фейсбук профила Desislava Bankova