19 цитата от Тери Пратчет

Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.

Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта – не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.

Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани – 1000 точки, хора – 0 точки.

♦
Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета.

Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни„

из „Цветът на магията“

♦

Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.

Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат.

из „Посестрими в занаята“

Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща.

Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече“ с криви зарчета.

из „Фантастична светлина“

♦

Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята.

Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.

Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления…

Времето е наркотик, в големи дози убива.

Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.

Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.

Човек може да влезе в ада, яхнал собствения си език.

из „Малки богове“

Източник: Обекти.bg