Снимка: БНТ

В един мрачен съботен следобед във фаталния 13-ти ден на ноември в навечерието на третите за тази година парламентарни избори Христо Иванов седеше на брега на Перловската река с въдица в ръка и наблюдаваше разсеяно мътните води, в които плуваха всякакви боклуци. Като примерен граждани, Христо Иванов нямаше да провежда политическа агитация днес, защото беше ден за размисъл. Но мислите му не бяха никак розови. Само чудо можеше да го спаси от предстоящата катастрофа. И точно в този момент нещо опъна кордата и Христо дръпна рязко въдицата. На куката висеше нещо лъскаво и блестящо. Потърка рязко очи и се вторачи отново. Нямаше грешка – беше уловил Златната рибка. Е, при по-внимателно вглеждане можеше да се забележи, че рибката беше доста възрастна, златните ѝ люспи бяха потъмнели от времето, очите ѝ бяха мътни като водата в Перловската река, а мършавото ѝ телце се гърчеше от пристъпите на Паркинсон.

– Моля те, пусни ме! – проговори Златната рибка с гъгнещ глас на шопски диалект. – Ше ти изпълна три желания.

– Откъде мога да съм сигурен, че си истинска Златна рибка, а не някакво китайско менте? – почеса се Христо замислено по брадата

– Питай Бойко Борисов. Аз го направИх премиер.

– А какви му бяха другите две желания? – все още я гледаше подозрително.

– Немаше други желания. Он нали си е прост, три пъти повторИ: „Искам да стана премиер.“ Затва му го броих за три желания и му дадох три мандата.

Това му звучеше убедително, пък и какво ли имаше да губи. Затова започна с треперещ глас:

– Искам Демократична България да има шейсет и един депутата в бъдещия парламент!

В момента в който го каза се плесна по челото: „Боже какъв глупак съм, защо не си поисках повече.“ Но вече беше късно. Златната рибка записваше старателно в един оръфан бакалски тефтер в два екземпляра под индиго, мърморейки си под носа:

– Демократична България, Уф, как се пишеше шейсет и един. Едвам виждам без очила, освен тва имам дислексия и вече ми е малко зор да пишем. Казвай второто желание!

– Дилян Пеевски да се снима с бай Ставри – изстреля Христо скорострелно, доволен от метафората си.

– Ей, младеж, говори по-бавно и ясно! Веке не съм първа младост и недочувам. С кой да се снима Дилян Пеевски?

– С владетеля на панделата – поясни Христо търпеливо.

– Харно. Това ше го съкратим малце, че станА много дълго – мърмореше си рибката, гризейки стария химически молив. – Давай последното желание, че ми писнА да висим на тая кука!

– Последното ми желание е Гешев да гушне букета и да ни подари надежда! – издекламира Христо патетично.

– Гешев гушне, уф, съвсем ми се замъгли погледа, надежда подари… Готово! – Рибката откъсна един лист от тефтера и му го подаде. – Ето, тва е твоят екземпляр от договора. А сега ме пусни да си одим!

Христо Иванов се усмихна доволно, откачи ловко Златната рибка от куката и великодушно я хвърли в мръсната тиня на Перловската река. После разгърна листа. Изведнъж усмивката му замръзна и носът му увисна. Огледа се отчаяно, но от Златната рибка нямаше и следа. На листчето с разкривени букви бе записано:

„Първо желание: Демократична България да има 16 депутата в бъдещия парламент. Второ желание: Дилян Пеевски да се снима с Влад. Пан. Трето желание: „Гешев да гушне Надежда и да ѝ подари букет.“

Прочетено във фейсбук профила Чавдар Михов