Много е нелепо, когато някакви хора почнат да вадят аргумента за липсата на референдум при присъединяването към ЕС и НАТО.

Той княз Борис понеже референдум е направил за приемането на християнството, или пък БТЦРК се е допитал до румелийци дали всички примират от ентусиазъм да се съединят с Княжеството.

Днес никой не поставя под съмнение дълбокия смисъл от цивилизационния избор на княз Борис,  напротив  

Част от националната ни митология е,че без този акт нямаше да има Св. Св. Кирил и Методий, Свети Седмочисленици, нямаше да сме дали “на вси словени книга да четат”.

А не е като всички да са били съгласни, иначе нямаше да има петдесет и два избити болярски рода и нямаше да се наложи Борис да излиза от заслужен отдих и да вади очите на Владимир Расате.

Не виждам някой да се тормози и за Съединението – трябваше  ли, не трябваше ли, защо не са се допитали до последния брациговски дюлгерин или пазарджишки бахчеванджия или пещерски кюмюрджия, та видите ли, ако беше казал сакън, не, недейте, ще ми се размие идентичността, зарзаватът им е прекалено прав и имат 33 вида уруспии – йок, не ни трябват тия шопи и северняци.

Изборът за членство в ЕС и НАТО беше лидерски, напълно в съзвучие с двувековните стремления на българите да са част от Европа

– стремления , доведени до такава крайност, че с изключение на политическите ни нрави, бозата, сармите, обувките пред вратата и тържественото отношение към банята, човек по нищо не би познал, че сме прекарали петстотин години в Османската империя. До такава степен сме изтрили тези петстотин години от съзнанието си – но  не и синилата от бича, те са ни нещо като родилен белег – че  за съвременния българин Мюнхен и Виена са на един хвърлей, а Дамаск и Диарбекир на края на света и като му кажеш, че допреди 140 години е бил в една държава с Йемен и Либия, те гледа недоверчиво и се смее.

Никой не е обещавал комфорт в ЕС и НАТО, цивилизационен избор означава приемане на цивилизация

След като приемането идва с трудности като прибирането на обувките вътре и примирението с неизбежността на банята, значи има път да се извърви. При това нито един болярин не е заклан, нито един първороден син – ослепен.

Референдумите са симпатичен начин да си измиеш ръцете “с волята на народа”, ама когато не се получи, народът няма да поеме отговорност, а ще посочи политическата класа като изпълнител на волята му и пак тя ще понесе отговорността.

Тоест, когато отговорността за дадено политическо решение е на всички, тя е на никого. По-добре да бъде концентрирана в ръцете на овластените от мнозинството, което е и смисъла от парламентарната форма на управление, отколкото размита от референдуми.

Прочетено във фейсбук профила Yavor Siderov