Напредването на корона-вируса поражда тревоги. Едва ли на някой му е до теория днес и точно сега. И все пак – понякога се налага да нададем ухо към науката.

Ние живеем в Рисково общество, в Общество на рисковете.

Ако в Обществото на заплахите се разчиташе на РЕАГИРАНЕ, на РЕАКТИВНО ПОВЕДЕНИЕ – действаше се, когато бедата набираше потенциал…

Ако в Обществото на опасностите се разчиташе на ПРЕВЕНЦИЯ, на АКТИВНО ПОВЕДЕНИЕ – действаше се когато бедата бе малка, за да не стане голяма…

То в Обществото на рисковете се разчита на РАННО СИГНАЛИЗИРАНЕ, на ПРОАКТИВНО ПОВЕДЕНИЕ – действа се изпреварващо, за да не се позволи да възникне бедата, защото ако тя възникне, много бързо може да придобие разрушителен мащаб.

С други думи, в Обществото на заплахите когато започне да се развива пукнатина в язовирната стена, ние вземаме мерки стената да бъде укрепена;

докато в Обществото на опасностите щом се появи мъничка пукнатинка в язовирната стена, ние вземаме мерки да не ѝ позволим да стане голяма;

а в Обществото на рисковете следим напреженията в стената, за да прогнозираме и предвидим кога и къде може да се появи пукнатинка, та да не ѝ позволим да се появи, защото появи ли се пукнатинката, тя много бързо може да стане голяма пукнатина и да разруши стената – вече времето от напукването на стената до спукването ѝ може да бъде много, много кратко.

При корона-вирусът поради ред причини е проспано реагирането, проспана бе превенцията, проспано бе ранното сигнализиране, ето защо напукването на стената се появи и може много бързо да придобие мащаби, които да доведат до нейното спукване…

… Оттук следва, че опасният вирус изисква държавата като цяло, а не някоя нейна структура и дори подсистема да се справя сама с проблема.

Нужен е национален кризисен щаб и мобилизация на всички системи и подсистеми на държавата.

Няма място за паника. Има поле за съвременен стратегически мениджмънт.

НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: Мениджърите на държавата живеят в някаква паралелна, фейк-реалност

Но точно сега властта е деморализирана, тя е заета не с управляването на критичните процеси в държавата, а със собственото си оставане на власт, ключовите институции или са парализирани или водят битки за преразпределяне на печеливши бизнеси, в нея няма професионалисти по управление на високорискови извънредни ситуации и кризи със сериозен деструктивен потенциал. Премиерът не е наясно с последните тенденции и подходи в широкомащабната и многоаспектна Сигурност, а в частност, най-уязвимата подсистема на държавата – тази  на здравеопазването, се ръководи от дилетант по отношение на нея – от  нещо като счетоводител…

От години и години увисва във въздуха апелът държавата да се управлява от безусловно компетентни хора. Държавното управление е висша обществена дейност, безкрайно по-сложна и от висшата математика, и от висшия пилотаж, и от висшия пиар, и от висшето самочувствие, че сме по-по-най и народът трябва да ни е благодарен, че е случил на нас…

Три жени – изследователки, гордостта на Италия разчетоха убийствения коронавирус

…Вярвам в науката, тя ще успее, ние не сме в Средновековието, когато чумата се лекуваше с пускане на кръв; не сме и след Първата световна война, когато пред лицето на испанския грип цялата система на света бе разтерзана, а хората бяха изтощени, с рязко намалели съпротивителни способности.

Не казвам, че ще е лесно и леко, но най-лошото е паниката. Мога да извадя от своите файлове множество примери за общества, поддали се на паниката и загубили човешкия си, общностния си облик, превърнали се в скотски племена и озверели тълпи.

В края на краищата такова е Обществото на рисковете – най-евтино излиза ранното сигнализиране на рисковете, най-скъпо – реагирането като главен подход, тичането след събитията, действията post-factum, когато гръм удари.

Дай, Боже, да овладеем гадния корона-вирус и дано се окаже, че и от него има полза – че той бие камбана, която да ни позволи да осъзнаем в какво общество живеем – в Обществото на рисковете…

Прочетете целия анализ на проф. Николай Слатински, публикуван в личния му сайт Стратегия Синергия Сигурност