Неизвестен автор: Белогвардейски плакат от времето на гражданската война: Ленин и съратниците му принасят в жертва на Интернационала Русия. Фигурата до Ленин с вдигнат нож в ръката е изображение на Лев Троцки. 

В 21:40 на 7 ноември 1917 г. халосен изстрел от носовото оръдие на бронепалубния крайцер “Аврора” от Балтийския флот дава сигнал за щурм на Зимния дворец в Петроград, резиденция на Временното руско правителство на Керенски.

Щурмът е организиран от радикалната болшевишка фракция на Руската социалдемократическа работническа партия под ръководството на Владимир Ленин, Лев Троцки и Яков Свердлов.

В огромната историография, посветена на събитието, се появяват хипотези за еврейски заговор поради високия дял на болшевишките комисари от еврейски произход, за немско финансиране на болшевиките с цел губещата войната Германия да затвори Източния фронт през Първата световна война, за пристигането на Ленин в Петербург в пломбиран вагон, за това, че прословутите кожени куртки и маузери на чекистите са немско дарение.

В последно време се появи и теорията на Олег Платонов за последвалата преврата гражданска война като конфликт между еврейските комисари и аристократичното масонство и действително във Временното правителство, свалено с Октомврийския преврат, единствено Керенски не е бил масон.

Безспорен единствено е фонът на тези събития – катастрофалното състояние на огромната безправна човешка маса, прераснало в типичния за Русия страховит стихиен народен бунт, който руснаците наричат “пугачовщина”, по името на самозванеца Емелян Пугачов, представял се за императора Петър III, феномен, пресъздаден от Пушкин и Блок.

В тази обстановка малкото на брой болшевики, възползвайки се от хаоса и от традиционния имперски централизъм на Русия, успяват да задържат и разширят властта си.

Ръководителите на преврата не успяват да участват в развитието на болшевишкия успех до обичайната трансформация на всяка революция в масов терор.

Владимир Илич Ленин е прострелян през 1918 г. от социалреволюционерката Фейга Хаимовна Ройтблат – по-известна с революционния се псевдоним Фани Каплан – и шест години по-късно умира от заболяване, предизвикано най-вероятно от атентата.

Лев Давидович Троцки става лидер на вътрешнопартийната опозиция, но губи в политическия конфликт срещу блока Сталин-Бухарин и е екстрадиран. Вече в изгнание в Мексико той е убит през 1940 от агента на НКВД Рамон Меркадер по поръчка на Йосиф Сталин.

Яков Свердлов, един от организаторите на Червения терор по време на Гражданската война, става жертва на испанския грип, покосил десетки милиони след войната и умира през 1919 г.

По време на октомврийските събития Йосиф Висарионович Сталин е член на Централния комитет на РСДРП (болшевики) и народен комисар по въпросите на националностите в първото болшевишко правителство след преврата – Съвета на народните комисари.