На 20 май 1932 г. на събрание на писателския актив на Съветския съюз за пръв път е въведен терминът “социалистически реализъм”. Машината на бъдещия сталински терор се сдобива с още едно оръжие за репресии. Според Юрий Олеша при социалистическия реализъм писателят трябва да бъде инженер на човешката душа и да бъде за своя читател пропагандист, който го възпитава в дух на борба за победата на комунизма. Социалистическият реализъм постепенно обхваща целия съветски художествен живот. Крайният радикален революционер Лев Троцки е ужасен от въвеждането на този стил. В статия до американското списание “Партизан ревю” от 1939 г.  Троцки пише, че това е съветски вариант на куриозен синтез на класицизма с примеси на романтизъм и му е дадено наименование от някой съветски началник на отдел по изкуствата.

В Третия райх кампанията за чисто изкуство е наречено романтичен реализъм с героична тематика.  Нацисткият аналог на социалистическия реализъм, се провежда като борба с дегенеративното еврейско-болшевишко изкуство. Така две страни с тоталитарно управление за няколко години ликвидират великия художествен авангард, възникнал в Русия непосредствено след Октомврийската революция, както и богатия художествено – артистичен живот, избуял във Ваймарската република.

И в Райха, и в Съветския съюз на почит са древногръцкото и древноримското изкуство и техните ренесансови и класицистични модификации, които служат и на свръхчовека, и на гордия строител на комунизма. По непредставимата логика на историята Ренесансът със своя хуманен идеал и антиклерикална позиция и имитиращия го класицизъм се оказват идеалната художествена визия на диктаторите.