„С гласа си хората дават сила на политиците.“

– Ето тези думи винаги са ми изглеждали пресилени и пропагандни. И защото съм бил свидетел на амнезии и превъплъщения, на високомерие и фалш, ми се е струвало, че връзката между народ и политици почти не съществува.

Нагледал съм се как хорица с капацитет да ръководят складове на ТКЗС или гардероби в театър стават министри, дипломати, областни управители и каквото си пожелаят.

Чудил съм се защо има избори, като ти си мислиш, че даваш гласа си за личност, а получаваш клоун и плашило.

В тези първи часове и дни след изборите обаче си личи колко сила дават народните гласове, колко важно е било гласуването.

Вижте ги победителите Кирил Петков и Асен Василев – сияят, още малко, и ще подхвръкнат, личи им попътният вятър

Думите им стават по-тежки, всички се вслушват в тях. Резултатите в урните правят от двете момчета мъже, младостта им се превръща в зрялост и в надежда.

Вижте и останалите – Христо Иванов и Атанас Атанасов

Вече са на втория ред, на третия. Вече са смирени и е видно, че още им звучи шамарът в ушите. Думите им са по-тихи, едва се чуват. Градските им представи очевидно трябва да се разширяват, трябва им въздух, природа, трябват им и останалите извънградски живи същества.

Корнелия Нинова е като настъпена изкусителка от Рая

Победена, както никога досега, но и решена да отмъсти, да покаже за последен път, че е фактор, че се е борила със зависимости, със задкулисие и че нищо не е по-важно от самата нея. И че е кралицата на процедурите.

ИТН, повторили за няколко месеца два пъти приключенията на Макс и Мориц, са се смълчали, но току виж всеки момент направят някоя пакост Останали завинаги в кухнята на политиката, те всеки момент могат да счупят някоя чиния или да търкулнат на земята някоя тенджера.

За ГЕРБ е ясно. Всички за Него, защото други няма

Там шамарите си имат и обяснение, и имена – Рашков и Радев. А бъдещето звучи във вид на закана – ще видите вие, като се върнем след време на бял кон и на черен джип.

ДПС се подсмихва с гладко избръснато лице, защото заплахата е чута и защото военното учение по южната граница е минало успешно

Останалите политически „сили“ се спотаяват, „анализират“, правят си „изводи“ и се чудят как да се измъкнат от блатото на забравата.

Но на всички им личи – ах, как им личи в първите часове, колко много зависят от гласовете на хората. Единствено тогава сякаш нещо им светва в черепните кутии – че трябва да внимават, да се съобразяват и понякога да поработват и за обикновените избиратели.

Но става така, че след време думите избиратели и хора изчезват, стопяват се и божественото Аз се възцарява. Тяхното единствено Аз, разбира се – на малките мандатни божества.

Ще погледаме дали и сега няма да е същото.

Прочетено във фейсбук профила Николай Милчев