Политиката е сложна стратегическа игра

В тази игра би трябвало да вземат участие рационални играчи, т.е. такива, които на базата на ресурсите, които притежават и преследвайки своите интереси, като отчитат интересите на противника, се стремят, използвайки цялата достъпна им информация, да изработят своята оптимална стратегия на поведение.

Все по-често напоследък, обаче, в сложната стратегическа игра „Политика“ започват да взимат участие хора, склонни към шмекеруване, евтини трикове, опити за прецакване на опонентите, използване на белязани карти, избиване на комплекси и насищане на болно Его.

Все по-често започва да се случва рационалните, нормалните, почтените, порядъчните играчи да бъдат изиграни и преметнати, измамени и излъгани от ирационалните играчи, от блъфьорите, от шмекерите, от хитреците, от псих(олог)ически болните авантюристи, мегаломани и безскрупулни егоисти.

Нищо ново под слънцето.

Това, впрочем, отдавна е описано в Математиката (Теорията на игрите) и в Науката за сигурността.

Става дума за добре известната моделна игра „Chicken Game“ („Пилето“, „Страхливецът“, а по-скоро „Кой е страхливецът?”).

Тази игра тръгва от примера, приведен от американския икономист, носител на Нобелова награда за 2005 г. и виден специалист в областта на международните отношения и националната сигурност Томас Шелинг (Thomas Schelling, 1921 – 2016).

След Втората световна война американските младежи се развличали по следния начин – двама  карат с висока скорост камиони (или коли, мотори) един срещу друг и този, който първи завие и се отклони от пътя, той е „пиле”, т.е. страхливец. За другия тази вечер е най-щастливата, защото всички момичета танцуват с него и го гледат с възторжени очи.

И така, всеки от двамата шофьори е изправен пред дилемата – дали да продължи смело напред и да стане герой на вечерта, или да отстъпи и да се опозори пред момичетата.

Ако играчите са рационални, т.е. никой не иска да се самоубие и всеки разчита на здравия разум и почтеността и порядъчността на другия, то винаги единият отстъпва (или двамата се отказват в даден момент). Защото ако никой не отстъпи, ще има челен сблъсък с тежък, възможно и фатален изход и за двамата.

Но както науката – двете  науки по-точно – изрично  подчертават, тази игра се води от рационални играчи, никой от които не е самоубиец, шмекер, подлец или безумец.

Науката (двете науки по-точно) се пита, обаче, – а какво би станало, ако единият от играчите не е рационален играч, т.е. ако той е ирационален играч; или ако не е почтен и порядъчен, а е тарикат и нечестен?

Например, единият играч изведнъж демонстративно изхвърли кормилото през прозореца?

В този случай той е ирационален, самоубиец, откачалка, ку-ку. Как да играеш с такъв човек? Та той е решил да си строши главата, но да победи с цената на всичко и на всяка цена?

В друг пример, единият играч отново демонстративно изхвърля кормилото през прозореца, но това кормило не е истинското, а резервно, т.е. той блъфира, лъже, мами, шмекерува, тарикатства, постъпва в разрез с правилата на играта, защото не е почтен и порядъчен човек и играч?

Днес рационалните и нормалните политически играчи се натъкват нерядко на опоненти и противници, които са ирационални играчи, нарциси (себелюбци), маниакални персони, готови всичко да стане на парчета, несъгласни и неспособни да спазват каквито и да било рационални и нормални правила.

Това изправя рационалните и нормалните политически играчи в качествено нова ситуация и те дори псих(олог)ически още не са готови за нея.

В първия случай – на  самоубиеца – нормалните  и рационални играчи са в стрес и ступор, в потрес наблюдавайки суицидния тип, разрушителя, психопата, безумеца, който е готов на всякакви, дори непоправими, катастрофични щети.

Във втория случай на спомената по-горе игра „Chicken Game“ – на блъфьора, на шмекера, на тариката, на измамника, на селския хитрец, на ментарджията – нормалните хора, рационалните хора, хората, опиращи се на здравия разум, почтените и порядъчните хора имат колосален проблем.

Тяхната почтеност и порядъчност, уповаването в рационалността, основаването на здравия разум често ги поставят в деликатна, непечеливша и дори неразрешима ситуация. Най-вече защото те не могат да постъпват както блъфьора, както шмекера, както тариката, както измамника, както селския хитрец, както ментарджията. Та нали ако постъпят като него, тогава по какво ще се различават от него?

Днес имаме класически случай, когато партиите на протеста и подкрепящите ги демократи разчитат на рационалното поведение, на здравия разум, на почтеността, на порядъчността, а се оказа, че опонентът им е изхвърлил кормилото и лети стремглаво напред.

Този опонент е готов на всичко, дори да разруши цялата политическа конструкция, да върне на власт ББ и да остави на власт АД, ДП, ИГ, но да стане неговото. Той е глух към всякакви аргументи, той е чужд за всякаква логика.

Неговата игра дори не е хазарт. Хазарт е игра на големите и често необосновани от обичайната логика избори, които дават надежда да спечелиш много повече, отколкото би могъл ако не тръгнеш на подобен аномален и анормален риск.

Тук ИТН просто иска да стане тяхното, без значение от последиците и дори от това – колко много могат да загубят те самите. За тях е важно да загубят опонентите им. Това е тяхната социопатна обсесия.

Разбира се, не може да се изключи, че ИТН не са безумни играчи с помътнен мозък, а изпечени блъфьори, които показват на всички как са изхвърлили кормилото, но това всъщност е резервното, а не истинското кормило.

Кой знае дали се правят на безумци, а не са просто шмекери, ментарджии, лъжци и блъфьори, прибягващи – пак за да стане тяхното – към измамата, тарикатлъка, лъжата, блъфа.

Тъжното е, че което и от двете обяснения да е вярно, пораженията, нанесени на демокрацията и надеждата за Промяна в България могат да бъдат много тежки и дори необратими.

Все още има време “Има такъв народ” да станат нормални и рационални играчи.

Време има. Но имат ли те способности, ценности, разум и воля да станат нормални и рационални играчи – това не се знае. И може би няма да се узнае. Обратното броене на политическия срив, след който може да има социален взрив е започнало.

Часовниковият механизъм на мината със забавено действие, която ИТН подложиха под българската демокрация цъка неумолимо.

Прочетено във фейсбук профила Nikolay Slatinski