Ректорът на Бойко Борисов щял да обединява нацията. И тъй като аз бях много близък приятел с един бивш ректор, за съжаление вече покойник, ще запитам ректорът на Борисов способен ли е да извърши това което ректорът на Тодор Живков, който беше моят приятел извърши.

Когато бях задържан и осъден като студент абсолвент, Благовест Сендов беше декан на Математическият факултет. Разбира се деканът ме изключи от университета. Такива бяха правилата. Когато след 10 години бях освободен от затвора, деканът вече беше ректор на СУ. Поисках среща с ректора и я получих. Разбира се, можеше и да не ме приеме и да се скрие, но познавах семейното му възпитание, от семейство на протестанти  и  вярвах, че ще ме приеме. При срещата му връчих кратка молба в която исках възстановяването си, за да защитя дипломна работа, която не бях успял да завърша преди ареста ми. Знаех разбира се, че ако ДС решава това не можеше да се случи. Обаче познавах добре сложният профил на ректора. Представих му молбата, придружена със следното обяснение.

 – Вие сте ректор и с Вашият подпис очаквам да поставите едно ДА или едно НЕ, на тази резолюция. Не бих приел обяснение, че някой не Ви разрешава. Ако е „Да“ предварително Ви благодаря. Ако е „НЕ“ ще направя нужното в други университети в чужбина да поставя молбата си придружена с отказът Ви да ми разрешите Вие.

Знаех много добре, от какво значение беше за него имиджът му вън от България. Отговори ми, „Дай ми време за да напиша „ДА“.“ Приех. След известно време проявих нетърпение и се появих отново.

– Искаш ли да ти напиша още сега „ДА“ и след седмица моето „ДА“ да стане „Не“, дай ми още малко време. Приех. И след известно време получих телеграма, която и днес е в архивът ми – ВЪЗСТАНОВЯВАМ. Живях още около 2 години в България. Имах и срещи, не по моя инициатива със десарите. Преследваха ме, но виждах, че нямат възможност да ми отнемат правото да се дипломирам. Мина време аз емигрирах и след повече от 10 години се върнах в България. Ректорът на Тодор Живков, вече беше председателят на Тодор Живков на БАН, но Тодор Живков вече беше детрониран от Съветският съюз и Андрей Луканов. Ректорът на Тодор Живков, по етични причини отказва да застане под шапката на Луканов. И тъй ние се събрахме и свършихме доста неща. Добри или лоши, Бог да съди. И в един момент го запитах, как ме е възстановил. Знаех, че ако поискаше мнение от ДС, щеше да му бъде отказано. Ето обяснението. Той, често участвал в заседания с този, който го е назначил, Тодор Живков. Последният го кани понякога и на кафе на четири очи, да го пита по дадени въпроси. Ректорът на Тодор Живков избрал момент в който казал, че има един проблем с някаква луда глава, която извършила младежка глупост тъй и тъй и сега че чудел как да постъпи, защото момчето било добър математик. Ректорът на Тодор Живков, така представил нещата, че онзи му казал:

– Абе кой не е правил глупости на младини, пускай го!

И аз получавам телеграмата. След това наблюдаващият офицер от ДС за СУ отива при ректора да възрази. Получава отговора:  „Аз получих разрешение от другаря Тодор Живков.“

Ха сега де, офицерчето ли решава или Тодор Живков? Та се питам – дали  сега ректорът на Бойко Борисов има акъла на ректора протестант Благовест Сендов?

Прочетено във фейсбук профила: Europeen Dialogue

Петър Бояджиев е роден на 3 юли 1941 г. в Шумен в семейство на чиновник. Завършва гимназия в родния си град. След казармата е приет да учи математика в Софийския университет. В навечерието на ІХ конгрес на БКП през 1966 г. заедно със своя приятел Алфред (Фреди) Фосколо разпространяват позив с искания за излизане от Варшавския договор, за свобода на сдруженията и многопартийност. Държавна сигурност го поставя под наблюдение и го задържат на 15 август 1968 г. – месец преди нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия.

ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: В онзи момент за всички нас Меди Доганов беше един политически затворник…
…Освен хората от Държавна сигурност никой от нас не знаеше, че той е агент