Лично на мен ромско включване ми допада повече от дълго говорената „интеграция на ромите“. Стига да се има предвид включване на ромите в обществения живот, в образованието, в икономиката, в медиите, чрез създаване на нормална среда за живот в техните квартали.

„Ромско включване“ това понятие се появи преди 18 години, просъществува известно време и изчезна – и от медиите и от програмите на политиците. Имаше даже цяла десетгодишна специална програма –

Декада на ромското включване

Тази програма изтече незабележимо между 2005 г. и 2014 г. Незабележимо главно, защото много думи се изговориха, много обещания се дадоха, много пари се „усвоиха“, а резултати нещо не се забелязаха.

Градоустройствените и архитектурните проблеми на ромските гета, винаги са стояли в обсега на професионалните ми интереси. Като проектант на общи и подробни планове по време на социализма, съм разработвал редица цигански квартали, тогава така ги наричахме, в цялата страна –например квартал „Кармен“ в Казанлък, кварталите „Комлука“ и „Надежда“ в Сливен, квартал „Караманица“ в Перник, квартал „Калтинец“ в Горна Оряховица“, квартал „Малчо Малчев“ в Търговище и още доста. Тогава се практикуваше един „лесен“ начин за справяне проблемите на тези квартали. В Общите градоустройствени планове териториите им се определяха изцяло за други функции – например  за развитие на промишлени зони.

По този начин, с едно боядисване в лилаво, проблемът „изчезваше“ – поне на проект и нямаше нужда от усилия за въвеждане на ред и законност, регулиране и благоустрояване. Предвиждането предполагаше цялостно събаряне на всичко съществуващо – постройки, улици, съоръжения и изграждане на нови производствени предприятия. А живеещите в тези територии щяха да бъдат настанени някъде… само дето къде, кога и как изобщо не беше ясно …

И естествено в нито един град и с нито един квартал това не се случи. В същото време се строяха панелни осеметажни блокове и в тях се настаняваха цигански семейства – така се решаваше жилищния проблем на постоянно нарастващото население. Наследството от този начин на решаване на проблема можем да го видим днес в Столипиново в Пловдив, в Дружба в София, в Казанлък, Сливен, Ямбол и други места.

Средата на 90-те години започнаха да идват чуждестранни пари за решаване на ромските проблеми. Самият аз работих по проекти на къщи за роми в Нова Загора – проект, финансиран от Световната банка. Къщите се построиха на значително по-високи цени от стандартното строителство, “усвоиха“ се сериозни средства, настаниха се няколко семейства, а ефектът беше нулев, за да не кажа отрицателен.

И така, на базата на моя опит в битността си на проектант и знанията по проблемите – основно  устройствените – на гетата, съм установил следното:

1. Настаняването на ромски семейства във високоетажни сгради е противопоказно, защото противоречи на традициите и начина им на обитаване. Примерите в страната са много и резултатите са видими в цялата страна.
2. Липсата на цялостни устройствени планове и липсата на контрол върху незаконното строителство в ромските квартали са предпоставка за неконтролирано разрастване и все по-сериозно усложняване на проблемите, включително организационни с доставката на вода и електричество, при които се обвиняват потребителите, че не плащат за тях, а не им се откриват партиди, защото обектите им са незаконни.
3. Липсата на контрол по адресна регистрация дава възможност за значителни неконтролирани миграционни процеси от страната към големите градове и София, които основно се насочват към и около ромските квартали.
4. Недостатъчната политическа воля за целенасочени и мащабни действия по ромския въпрос, както и липсата на усилия по обясняване и убеждаване на хората за изключителната национална важност на задачата, води до нежелание и дори съпротива за финансиране на работата по решаване на проблема с гетата.

Ще започна от последната констатация. Много от политическите сили, за да не кажа всички, се страхуват от по-сериозни действия за решаване на ромския въпрос. Многократно съм казвал, че гражданите настръхват при градоустройствено насочване на три предвиждания – ново гробище, ново сметище и ново ромско строителство. Това го изпитах на собствен гръб вече като главен архитект на София.

Още с постъпването си на работа в Столична община с особено внимание се отнесох към софийските ромски квартали – това  вече бе политически коректното название

В София трите големи компактни ромски квартала са кв. „Христо Ботев“, кв. „Факултета“ и Филиповци (махалата). Има и няколко по-малки съсредоточия – Баталова  воденица, поречието на р. Какач при бул. „Европа“, поречието на р. Суходолска при ул. „Кукуш“, бул. „Константин Величков“ и ул. „Позитано“, както и печално известните „Виетнамски общежития“.

Квартал „Христо Ботев“ е най-старият и най-благоустроен ромски квартал в София. В него проблемите са повече общоградски, отколкото локални – шума от летището, нерешените въпроси с развитието на голямата градска комуникация, предвидена да премине през квартала, бъдещето на ж.п. линията и т.н. За тази територия в сега действащия Общ устройствен план е използвана комуникационна разработка отпреди 90-та година, при която се развиват първокласни улици и съоръжения между тях все едно, че са на свободен терен. Това впрочем е едно от малкото проблемни места на ОУП от 2009 г.. През годините между 2010 и 2013 г. с няколко комуникационни разработки се опитахме да намерим ново, по-рационално и икономически възможно решение и за града и за квартала, но съпротивата на Висшето училище по ж.п. транспорт – вариантът  засягаше терена му – попречи  това да се случи. Проблемът все още не е решен, а необходимостта от изграждането на тази комуникационна връзка – така наречената Източна тангента, става все по належаща.

Най-големият ромски квартал в София е кв. „Факултета“

По неофициални данни в него живеят повече от 50 хиляди души. И този квартал го заварих с план отпреди 90-та година, който беше разработен сякаш по традицията оттогава –  да се събори всичко и да се направи наново. Улиците бяха прокарани през съществуващите квартали, предвидените ширини бяха все едно, че те преминават през голо поле. Изработването на новия план струваше много усилия както на проектантите (ръководител беше вече покойния архитект Йордан Кирков), така и на администрацията. На финала през 2014 г. имахме един много добър план, който беше приет от Столичния общински съвет. Този план е добра основа за благоустрояването на квартала и дисциплиниране на строителството. Един от най-наболелите проблеми на кв. „Факултета“ е незаконното завземане на „свободни“ терени на югозапад от квартала в посока Овча купел. Там се настаняват основно хора от други краища на България и строят типични за третия свят „бидон вили“. И с времето тези „бидон вили“ „пълзят“ към кв. „Овча купел“.

През 2012 г. направих опит за иницииране на изграждане на социални ромски жилища точно на тези терени. Тогава имаше протест на жители на Овча купел срещу такава идея. По това време моите срещи и разговори с протестиращите често се предаваха на живо в ефир в сутрешните блокове на телевизиите. Любопитно беше, че на този протест, за разлика от повечето случаи, присъстваха млади хора, повечето жени. Недоволството им беше не толкова от това, че се предвиждаше строителство на терени срещу Овча купел, колкото от това, че се предлага да се изградят ромски жилища, финансирани от общината и държавата. Недоволстваха, че те са млади семейства, нямат жилища и живеят под наем, който си плащат добросъвестно, а ромите ще получат безплатно общински или държавни жилища. Тогава им обяснявах, че тези жилища няма да са безплатни, а те вместо да са против държавата и общината да строят жилища за ромите, е по-добре да поискат решения и за младите семейства, и за младите специалисти, и за социално слабите семейства, изобщо да искат цялостна жилищна политика. Но ние като че ли така свикнахме – да сме много активни в позицията си против, а не да се борим за това, което искаме да се случи…

Що се отнася до строителството в терените между Факултета и Овча купел, още тогава предупредих, че ако не се реши въпросът с регламентирано строителство, там бидонвилите и пришълците ще продължат да пълзят към ул. „Обиколна“ и в един момент ще дойдат до комплекса – без правила и незаконно. В последните години се случва точно това – боклуците, тенекиените къщи и незаконно пребиваващите в тях растат и се увеличават… Не се знае до кога, а до къде е ясно – до улица „Обиколна“, която вече се казва „Президент Линкълн“…

Въпреки проблемите, в НАГ упорито действахме в посока реконструкция и обновяване на ромските гета

Зоната, която считах, че може и трябва да бъде разработена и изградена като пилотен проект за преструктуриране и реновиране на ромски квартал не само за София, а и за цялата страна, бе Филиповци – махалата. Това е изкуствено създадено гето от началото на шейсетте години на миналия век, когато в двуетажни общински сгради са били заселени роми от други части на София, чиито жилища са били предвидени за събаряне. Случай, който след деветдесета година се повтаря с прословутите „виетнамски“ общежития в кв. „Красна поляна“ – и там в общински общежития са били настанени „временно“ роми от други части на София. Само че виетнамските общежития като сгради си останаха във вида, в който в тях бяха заселени новите „наематели“ – разбира се, това не се отнася за състоянието им, докато във Филиповци сградите от шейсетте изобщо не могат да се установят – те са пристроявани, достроявани, надстроявани, така че първоначалния им вид е тотално изгубен. Освен това там са построени много допълнителни „сгради“, които са изцяло незаконни. И накрая – там са заселени преди 60 години 600 души, а сега не е ясно колко обитават махалата, вероятно са над 6000. За решаване на проблемите на гетото Филиповци моето убеждение беше и още е, че трябва да се започне с градоустройството. По тази причина през 2010 г. от НАГ възложихме на фирма „Ситиарх“ – арх. Силвия Сокерова и арх. Димитър Младенов разработване на подробен устройствен план на “Филиповци – изток – разширение”, както е официалното наименование на този квартал.

Едновременно с градоустройството започнахме да работим и по привличането на финансов ресурс и то основно европейски. Заедно със зам. кмета Албена Атанасова внесохме в Столичен общински съвет доклад за подготовка на проект за кандидатстване на Столична община за европейско финансиране на съвременни социални жилища за маргинализирани групи. Докладът бе одобрен с решение 437 от 14.07.2011 г. на Столичния общински съвет. По изискване на НАГ Устройственият план бе разработен заедно с идейни архитектурни решения на сградите. В плана бе предвидено изграждане на редови сгради с двор и със застроена площ 50 м2, които могат да се надстроят с един етаж. Тези сгради по проект осигуряваха четири-пет членно семейство на един етаж и десет-дванадесет членна фамилия на два етажа. Това даваше възможност да се работи по финансиране и изграждане както на градоустройствените елементи – инфраструктура и улици, така и на сградите.

В плана, освен жилищни сгради, бяха предвидени разширение на училището, две нови детски градини, спортни игрища, търговски център. Беше заложена и малка производствена зона на общински терен, в която да се дава възможност да се развиват фирми, ангажиращи нискоквалифицирана работна ръка. Предвидена бе и територия в северната част на комплекса, на която да могат да се обособяват площи от по 200-250 м2 за лично земеделско стопанство.

Към плана имаше разработена и идея за механизма за последователна цялостна реконструкция на квартала. Бе заложено първостепенно да се изградят шест триетажни сгради с общо 100 жилища на свободен терен по ул. „3-ти март“. В тях трябваше да бъдат настанени обитателите на един квартал от Филиповци, който да се събори изцяло, да се изгради инфраструктурата и след това да се изградят къщите. Тези, които са настанени в триетажните сгради, да се преместят в новите къщи, а там да се настанят живеещите в следващия квартал. И така в рамките от 3 до 5 години да се реновира цялото гето. В идеята бе включен и начин на реализация със самоучастие на живеещите. Предлагаше се да се обучат 10-20 роми, които да ръководят строежа, да се изгради инфраструктурата и основите на сградите и след това семействата, които са предвидени да се настаняват, участват в самото строителството.

Целият проект бе съгласуван с помощта на кметския наместник и с представители на общността. Бе организирано и представяне на проекта на място. Няма да забравя това преживяване – началото на август, пет и половина следобед, вероятна температура 35-36 градуса. Мероприятието се проведе в двора на училището. На напечения асфалт се бяха събрали стотици хора. Ние, представящите проекта, обаче бяхме разположени под бяла шатра, която пазеше сянка от все още силното слънце. Особено ме впечатлиха многото деца. Деца с умни и красиви лица, деца, които са обречени да израстнат в гетото.

Оттогава и до сега твърдя, че ром не е толкова етническо определение, колкото социална принадлежност…

Докато представяхме проекта, забелязах, че събралите се хора са напрегнати и нервни и не обръщат особено внимание на думите ми. После, при въпросите, разбрах причината – от два дена е спряна водата в целия квартал, защото не се е плащала от живеещите. И “Софийска вода” била инкасирала загуби от по 100 хиляди лева на месец според водомера, поставен на влизащата в квартала тръба. Заради това спрели водата и то в най-голямата жега през август, а мен никой от общината не бе ме уведомил и отнесох всички основателни критики – бих могъл да споделя истинските думи, които ми казаха, но не е възпитано. А водомери на отделните потребители няма, защото всичко в квартала е незаконно.

Тогава ги уверявах, че с новия проект всеки ще има водомер и електромер, ще може спокойно да ползва вода и ток, които коректно да си плаща. Сега, от дистанцията на годините, си давам сметка какъв наивник над средна възраст съм бил.

Проектът трябваше да се развие в две посоки – процедиране и приемане на подробния устройствен план и кандидатстване за финансиране от европейска програма, по която бяха заложени 20 млн. лева за изграждане на домове за социално включване. Тогава подробният план бе обявен първо обявяване в “Държавен вестник” и бяха проведени обществените обсъждания по предложенията и жалбите бе преработен и предаден в НАГ в края на 2013 г. И така си остана с първото обявяване… до сега…

По процедурата за финансиране на проекта още в средата на 2011 г. проведох среща с високопоставен държавен чиновник с предложение предвидените 20 млн. лв. да се насочат към проекта „Филиповци“ като пилотен проект, с който да покажем нов комплексен подход в решаване на проблемите с ромските гета и да го развием и в други градове. Бе ми заявено, че този проект не е интеграционен, защото предвижда реконструкция на самото гето. И София не бе класирана по тези изисквания. Бяха одобрени четири проекта – в Бургас, в Дупница, във Видин и в Девня. В Бургас жителите на Меден рудник се вдигнаха на протест срещу „интеграционния“ проект за изграждане на осеметажен ромски блок в квартала (!). И общината се отказа. Бургас бе заменен с Варна – кв. „Максуда“. И там ситуацията се повтори.

Доколкото знам част и от другите проекти са се провалили и така голям процент от средствата са били загубени

Доста по-късно – след 2018 г. и с решаващото участие на районния кмет Чакъров, все пак в София се реализираха две сгради във Факултета, много вероятно с остатъчни пари от тази програма. Сградите са изпълнени от стари 40 футови корабни контейнери. По такъв тип строителство бяхме започнали да работим с арх. Румен Първанов още от 2011 г. Благодарение на кмета на район „Надежда“ Димов имаше и реализация на ученическо общежитие в квартала, което се построи през 2015 г. и се получи много добре и сполучливо… остана обаче самотно като бяла лястовица. Впрочем за този проект, разработен и изпълнен като дарение, арх. Първанов получи наградата за добро дело на „Господари на ефира“ – Бяла лястовица през 2016 г.

И сега продължавам да смятам, че ромското включване е въпрос от стратегическа важност както за София, така и за България… и е време да се действа…

Възможни въпроси:

1. Какви са намеренията и идеите за решаване на проблемите с ромските гета и квартали?
2. Какви са намеренията за прилагане на влезлия в сила подробен устройствен план на квартал Факултета?