Социологическите проучвания не са адронен колайдер, нито електронен микроскоп, нито пък имат такива претенции. Те обобщават мненията на извадка от населението, която, ако се спазват определени правила, е представителна. Подчертавам – мненията, изказани пред анкетьора. Анкетираните много често не желаят да разкриват пред непознат човек предпочитанията си, затова “бягат” най-често в опцията “Не съм решил” или “Няма да гласувам”, и още по-зле е, когато посочват по-популярна според тях партия, за да скрият “непрестижния” си избор – например, в сегашната истерична обстановка да признаеш, че си за ГЕРБ, е почти проклятие. Тъкмо тази отровена атмосфера у нас рязко намали доверието към тези проучвания и пандемията от откази от участие.

С всичко това съвсем не оправдавам колегите – те не са застраховани от грешки – както неволни, така и преднамерени. В не особено славната си наложена кариера на социолог съм бил и анкетьор, и член, и ръководител на изследвания. И дори в едно изследване с мое активно участие не съм бил сигурен в точността на резултатите, защото те са дело на много хора. И още на първата стъпка един немарлив анкетьор може просто да попълни анкетите сам “на коляно” и така да предостави негодна първична информация. Просто както не бива да се очаква едва ли не всичко от тези сондажи, които просто дават приблизителна снимка на обществените нагласи – при  това с всички “едно на ум”, нито да се отхвърлят безапелационно.

Винаги съм се учудвал каква е логиката в обвинението, че политиците плащат на корумпираните социолози да ги изкарат по-хубави и по-обичани. Каква им е ползата – подобна  заблуда води главно до негативни последици, и нито един позитив! Например, успокоява електората, че победата е в кърпа вързана и да отиде за гъби или за риба, вместо да гласува. Така че – не  стреляйте по пианиста – той  може и да е калпав и да не ви кефи избора на музика, но  няма вина нито за “кръщаваното” уиски, нито за мърлявите проститутки зад бара.

Прочетено във фейсбук профила Stephan E. Nikolov