На 1 октомври 331 година преди Христа в битката при Гавгамела, днес в северен Ирак, Александър III Македонски от Аргеадската династия разгромява армиите на персийския ахеменидски цар Дарий III, ликвидира Персийската империя и завладява древния мегалополис Вавилон. Дарий губи тридесет хиляди убити воини.

Персийската армия е многонационална, в нея участват  перси, бактрийци, согдийци, индуси, арменци, скити, карийци, лидийци, гърци и парти и има поне двойно числено превъзходство над еднонационалната армия на Александър, която е много по-маневрена, тактически подготвена и обучена да действа като единен организъм. След тази победа Александър се провъзгласява за цар на Азия. Победата утвърждава елинистическата глобализация, основана на древногръцките културни модели и простираща се на три континента, която трае до установяването на римското господство. Именно благодарение на Александър чрез приемствеността от Рим елинизмът става световен културен феномен. Елинизмът е декадентският залез на класическа Гърция, а римската цивилизация е нейната монументална гробница. Гръцката демокрация се сменя от източните сатрапии, в религията се появява обожествяването на монарха. Самият Александър, починал на тридесет и три години, се изживява като потомък на Ахил, тъй като майка му Олимпиада е епирска княгиня и дъщеря на цар Неоптолем от династията на Пиридите, които произхождат от Пир, син на Ахил, чийто баща е царят на мирмидонците Пелей, а майка му е морската богиня Тетида. Олимпиада внушава на Александър, че баща му не е македонският цар Филип, а е самият Зевс, който я обладал под формата на змия по време на буря и така Александър израства с убеждението за своя двоен божествен произход.

Преди да унищожи Персийската империя Александър превзема Египет, където е посрещнат като освободител от персите и е провъзгласен за фараон, син на Амон, посочен като такъв от прорицателя на Амон в оазиса Сиуа в Либийската пустиня.

Римско копие в Лувъра на бронзовия портрет на Александър от Лизип, придворния скулптор на Александър, един от последните велики майстори на късната гръцка класика. Портретът се счита за едно от най-достоверните изображения на Александър. Личното, тронното и хоровото име на Александър като фараон.