“Вятърничав и мечтателен поет, без житейски умения, който не успя да извлече никаква полза нито от своите военни кампании, нито от своите произведения. Безкористна душа, неспособна да придобие слава, ту очарована, ту негодуваща, но винаги отдадена на своите пориви.” – пише  един от биографите на Мигел де Сервантес Сааведра, роден на 29 септември 1547 в семейството на дребни кастилски благородници. Прекарал цял живот на кралска военна служба, живял пет години пленен като роб при алжирски пирати, военен инвалид от битката при Лепанто, доставчик и данъчен инспектор към флота по време на подготовката на великата армада, при което два пъти банкрутира и  прекарва две години в затвор за длъжници, на тридесет и осем години започва да се занимава с литературна дейност, за да си осигури някаква издръжка.

Това се оказва велик момент за испанската култура до такава степен, че започват да наричат испанския език “езикът на Сервантес”

Скритият му гений се разкрива и ражда първия съвременен европейски роман “Дон Кихот”. Сервантес умира единадесет дни преди Шекспир, смъртта на двамата гении бележи края на европейския Ренесанс, а образът на печалния рицар с неговото alter ego Санчо Панса е толкова коренно испански, че в страната има културен маршрут по пътя на въображаемите им странствания. Романтичният рицар и селският практик, двете страни на испанската душа, завинаги символизират Испания в световното културно съзнание.

Рисунка: Пабло Пикасо

До средата на 19 век романът има 400 издания в Испания, 200 превода на английски, 170 на френски, 100 на италиански, 80 на португалски и 70 на немски. Този невъобразим успех е великата компенсация за гения, игнориран приживе от собствената си страна, както обикновено се случва с гениите и в други страни.

Статуята на Сервантес в Националната библиотека на Испания