Фотоколаж: БНР

Здравей, бай Иречек!

Отдавна не сме се виждали и чували, но знам, че си добре, щото ако беше зле, всички щяха да го разправят, па и вестниците щяха да го пишат, санким, нали туй им е работата. Аз вече не дохождам в Прага, маслото направо в Париж го пращам. И розовото и лавандуловото. А те – паричките, да ти кажа правичката, в БНП Париба ми ги слагат, на моя сметка. Ей, да знаеш, това, европейските банки са голяма работа, ама и нашите си ги бива! От ББР такова кредитче ми дадоха – пръстите да си оближеш, а вън от България нито една банка не щя да ме погледне. При това тук пара ми дадоха без да ми искат ипотека, без да ми търсят обезпечение. Само срещу едно договорче за бъдещи продажби, а дали ще продам или не, никой не го е еня. Важното е да познаваш верен човек, банкер демек или началника му или началника на всички началници, а и да си имаш с него  доверие. Аз и втори кредит щях да взема, да доразвия алъш-вериша, ама смениха началниците в Банката за развитие. Сега новите подозрително ме гледат, а и не само мен. До там са го докарали – пари за кредити да имат, а доверие никому да нямат.

Аз, обаче бай Иречек, за друго съм решил да те питам: Като стана министър в България, беше ли с българско гражданство? Или си бил поданик на Чехия, на Австро-Унгария, или може би на Канада?

Мекере на хабсбургите се оказа ти, бай Иречек

Как така Князът – върховен главнокомандващ и суверен, баш на Ваша милост повери министерското кресло, ако не си бил негов поданик? Или за Князът е било по-важно, че си консерватор, като е знаел, че либералите готвят кюляф да му скроят. Па нямаше ли за това кресло едно наше момче българче, което да е учило в чужбина, да поназнайва инглиш – минглиш, френч и дойч, което да седне в туй кресло да министерствува? И да не е баш много научен, за година – две ще се научи, как хем на суверена да е полезен, хем и за себе си келепир да види. Нали за туй разправят, че никой не се е родил научен?

Тури едно такова нашенче за министър, па му гледай сеира!

Важното е, както се казва, да носи България в сърцето си. Ти, бай Иречек, носиш ли в сърцето си България? Защото, ако здраво я носеше, сега нямаше в едно  апартаментче в Прага да се свираш, а щеше в къща в Драгалевци, Бояна или Банкя да живееш. 

То и на мене от една нова партия скоро ми предлагаха да вляза в правителството. Знаят те, че съм патриот, народен поборник и милея за родината. Пък и в политиката бая опит имам. Ама не уйдурдисаха те работата с другите партии. Останалите не гласуваха в парламента за туй правителство и убавците върнаха мандата. Няма сговор и единение в Народното ни събрание, каквото и да пише отпред на фасадата. Както аз вече веднъж съм ти го казал:

„И едните, и другите са маскари!”

Като си писал „История на народа български”, за тези непрокопсаници писал ли си? Писал си, писал си, в дневници някакви си писал, ама дневници кой чете? Само копоите на прокуратурата четат и слухтят. Те и това писмо сигурно ще прочетат, ако че по закон пощата е лична и неприкосновена, но няма какво да сториш. „Срещу  ръжен не се рита!” – както е казал Исус на апостол Павел. И ако Свети апостолът Павла не е посмял да рита, кой съм аз, че към ръжена да ритам?

Илюстрация: Борис Ангелушев

Хайде, остани си със здраве и много ти поздрави от Ганьо от България!