Султан Абдул Меджид I

Тридесет и първият султан на Османската империя Абдул Меджид I заедно с шесткратният велик везир Мустафа Решид паша провъзгласяват епоха на реформи, наречени Благотворните наредби, Танзимат-и хаирийе, спомогнали за формирането на българската буржоазия. Отворен е пътят към създаването на българската национална държава.

Управлението на Абдул Меджид съвпада с мощна европейска революционна вълна през знаковата 1848 г. и върхът на първата индустриална революция, докато  Италия и Германия се обособяват като единни национални държави.

Викторианската епоха е дълъг период на просперитет в Британската империя, във Франция е обявена Втората република. Този всеобхватен за европейския континент процес предизвиква изоставащата Османска империя да запази мястото си на велика сила чрез реформи.

На 3 ноември 1839 г. в султанския дворец Топкапъ сарай в павилиона на розите – Гюлхане, е обявен тържествено Гюлханския хатишериф, голямата надежда на българите, преведен от Неофит Рилски и отпечатан в Букурещ 1841 г.

Изданието на Гюлханския хатишериф, преведен от Неофит Рилски

Хатишерифът провъзгласява:

– равноправие на всички поданици на империята независимо от тяхната националност и вероизповедание;

– свобода на религията;

– гарантиране на неприкосновеността на живота, честта и имуществото им;

– право на съдебен процес на основата на закона;

– справедливо разпределение и събиране на данъците, включващо и отмяна на илтизама – системата на откупуване на данъците;

– нов начин на организиране на войската, както и ликвидиране на произвола.

Хатишерифът ликвидира старото султанско право, според което султанът се разпорежда с живота и имуществото на своите поданици.

Всъщност реформите са започнати още от предшественика и баща на Абдул Меджид, султан Махмуд II, който ликвидира еничарския корпус.

Общото име на планираните реформи – „танзимат-и хаирийе“ (благотворни наредби), дава името на епохата на реформи – Танзимат.

Следващият реформаторски акт в духа на френския либерализъм е Хатихумаюнът от 18 февруари 1856 г. Реформите не свършват добре за султана. Реформаторските актове вместо да създадат равенство предизвикват разкъсващи империята национални революционни процеси на Балканите, Кримската война изтощава икономически Османската империя и през 1858 г. е обявен фалит на султанската хазна.

Абдул Меджид е проевропейски ориентиран, реформира законодателството, използвайки Наполеоновия кодекс, но неудачите го сломяват, пиянството поразява слабата му физика и той умира от туберкулоза на тридесет и осем години.

Георги Раковски не се доверява на способността на империята да се реформира и пише:

“Не вярвайте, момчета, не вярвайте, мои братия! Всички тия работи са празни, голи лъжи са тия. Аз през своя живот съм видял много такива хатихумаюни, хатишерифи и гюлханета, и всички тия турски закони и правдини отидоха по вятърът.“