Снимка: Цар Борис III и Александър Стамболийски, източник БНР Архивен фонд

Четиридесетото правителство на България, възглавено от Александър Стамболийски, е назначено с указ на Цар Борис III на 6 октомври 1919 година. Правителството има ужасната съдба да подпише Ньойския договор. Стамболийски предприема крайни реформи като ограничаване на размера на поземлената собственост, контрол над църквата, забрана на тайните офицерски организации, подготовка за премахване на монархията. Земеделците изострят борбата с политическата опозиция до физическа разправа. Създават се паравоенни отряди, Оранжевата гвардия. Но в страната има и други паравоенни отряди – Военния съюз, ВМРО и военното крило на комунистическата партия.

В България възниква най-лошата ситуация, при която всички политически сили са въоръжени, но тя има аналог и в Италия, и в Германия и в този смисъл не е изолирано явление, а част от следвоенния европейски политически пейзаж. Общественото устройство при Стамболийски е най-близко до съсловното фашистко общество на Мусолини, който възприема идеята за трудовата повинност от българите, поне така е смятал Димитър Благоев. Селяните като съсловие стават политически доминатор.

Опитът на Стамболийски да използва влиянието на Франция за връщане в границите на България на Западна Тракия срещу ангажимента да ликвидира ВМРО подготвя неговите палачи. Противниците са непримирими и въоръжени и катастрофата е неизбежна. С Деветоюнския преврат правителството на Стамболийски е свалено, Оранжевата гвардия е обезоръжена, а той е убит с особена жестокост от македонски наемници, водени от скопския войвода Величко Велянов.

По това време британският посланик Уилям Ърскин пише:

“Най-важното събитие през изтеклата година бе свалянето на земеделското правителство. Тъй като то бе съставено от полуобразовани демагози, то допусна много грешки, като много от нормативните актове бяха набързо замислени и опорочени от класова омраза. Самият г-н Стамболийски не търпеше критика, в методите му имаше деспотични елементи и не беше в състояние да прецени опасността, криеща се в опита да управлява страната единствено в интерес на селяните.”

Все още съществуват съмнения за участието на белогвардейската емиграция в преврата поради това, че правителството на Стамболийски разоръжава и тях, а барон Врангел прави неколкократни публични изявления, че Бялата гвардия няма нищо общо с убийството на министър-председателя.