Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

Лято е … Витошка отново е пълна с хора, които се разхождат или седят по многобройните заведения. И това ми дава повод за една не малка, защото от Витоша „по-високо нема“, Софийска история за любимата Витошка, булевардът, когото старите софиянци са наричали така дори когато политически коректни управляващи са го наименували „Йосиф Сталин“…

Реконструкцията на бул. „Витоша“ бе едно от най-рисковите неща, с които съм се захващал, но и едно от най-удовлетворяващите.

Идеята за затваряне на булеварда за автомобилно движение от ул. „Алабин“ до бул. „Патриарх Евтимий“ и обявяването ѝ за пешеходна зона бе на кмета Борисов.

Битката за реализацията на идеята я изнесох аз, разбира се с решаващата му подкрепа. Още с обявяването на Витошка за пешеходна улица имаше голяма и добре организирана съпротива, основно от собствениците на търговски обекти – по онова време главно магазини. Те твърдяха, че това ще ограничи достъпа на клиенти, ще намали оборота им и така ще доведе до фалит на обектите им.

Имаше остра реакция и от едно от малкото заведения – двуетажно кафе на Витошка и Солунска. В това кафе на втория етаж беше ложата, от която висшата гъзария на София гледаше кой с каква кола и с каква красавица идва и си отива. Поради тази причина не трябваше булевардът да се затваря за автомобили.

Дневната на София

При срещите с протестиращите им обяснявах, че бъдещето Витошка е да стане „дневната на София“ – кафенета, ресторанти, много клиенти и без коли и трамваи. Историята показа, че съм бил абсолютно прав. Сега, ако човек иска да види някой, може да мине празничен ден по Витошка и има много голяма вероятност да го срещне…

И така още през 2006 г. започнахме разработване на проект за изграждане на истинска пешеходна зона – не само със спряно движение, но и със съответното благоустройство и архитектурно оформяне. Възлагането на проектирането и процедурите по одобряване на проекта бяха доста трудни, с много спорове, критики, различни предложения и варианти.

За възлагането на проекта отнесох много критики основно защо не е било след широк конкурс, най-добре международен. Опитите, които се направиха в годините до сега за въвеждане на такава практика не бих определил като успешни, но за конкурсите ще имам отделна история…

Основните спорове по проекта могат да се обособят в три групи:

1. Комуникационното решение За начина, по който да се реши уличната мрежа при реализацията на пешеходната зона, се сблъскаха два крайни подхода – единият за чиста пешеходна зона с премахване на всички пресичания от улици, включително подземно преминаване на ул. „Солунска“ и другият за оставяне на движението по всички пресичащи улици, за да не се затруднява обслужването на съседните квартали. Тези спорове се водиха на както на първия етап в експертния съвет в НАГ, така и след това в комисиите на общинския съвет. Имахме и много разговори с гражданите, като се съобразявахме и с тяхното мнение. Поради възражения от живеещите в района например, се отказахме от предвидения подземен паркинг в отсечката ул. „Солунска“ – ул. „Алабин“. Независимо от нашите обяснения, че този паркинг ще обслужва основно тях, те категорично се противопоставиха, защото имаше колеги, които ги плашеха, че има опасност да паднат сградите. Аз самият си давах сметка този паркинг колко ще усложни, оскъпи и проточи във времето реконструкцията и дори може да я постави в риск. И спазвайки един от основните ми принципи, че на човек насила може да му се вземе, но насила не може да му се даде, се отказах от тази идея.

Във финала на споровете за комуникационното решение, успяхме да защитим компромисен вариант – улиците „Аспарух“, „Парчевич“, „Узунджовска“ и „Кърниградска“ се затварят, а улиците „Неофит Рилски“, „Гладстон“, „Солунска“ и „Денкоглу“ остават отворени и пресичат пешеходната зона по усилена настилка.

2. Архитектурното решение, дизайна и градското обзавеждане Отсечката от бул. „Патриарх Евтимий“ до ул. „Неофит Рилски“, която бе изпълнена първа, се финансира и изгради от двете фирми, работещи по втори метродиаметър в тази отсечка – „Доуш“ и „Трейс“. Между бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Неофит Рилски“ се намираше изходната шахта за тунелопробивната машина. Фирмите строители по договор трябваше да възстановят настилката на тази отсечка от улицата. Най-лесният начин бе да се затвори с плоча шахтата, да се оформи вентилационния отвор и да се асфалтира платното. След не особено приятни разговори с двете фирми – изпълнителки, се разбрахме, че възстановяването на настилката между бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Неофит Рилски“ ще се осъществи съгласно приетия вече проект за пешеходна зона.

За следващите отсечки – от „Неофит Рилски“ до „Солунска“ и от „Солунска“ до „Алабин“ споровете бяха много – и за цветовото решение, и за материалите, и за озеленяването, и за градската мебел… За настилките имаше съгласие да се използват топли цветове и да се продължи решението от първата отсечка, даващо градски уют. По отношение обаче на геометричното решение на настилките имаше сериозни спорове. В първоначалната разработка се разчиташе на водещи ивици от гранит, които даваха общия растер и основен пълнеж на фигурите с клинкер. За гранита независимо от настояването на проектантите и моето за плочи с дебелина поне 4 см. (настилката пред НДК е от гранитни плочи с дебелина 8 см.), по финансови причини се изпълниха с плочи 2 см. Тази идея с гранитните ивици остана само в първия етап. Премина се към прости геометрични полета, разделени само от водосборните решетки и напречни и надлъжни при ивици от клинкер в различен цвят. Нямаше спор и по вида на настилките – клинкерни плочки. Само дето аз настоявах за плочки с дебелина 8 см., но за съжаление и при клинкера по финансови причини се взе решение да е с дебелина 4 см. Това решение, лошото изпълнение и безобразната поддръжка според мен е в основата на сегашните проблеми със състоянието на настилката. Както казва един приятел „…виждал съм много скъпи неща, дето не струват, но не съм виждал нищо евтино, дето да струва…“.

По обзавеждането правихме сериозно проучване за възможните решения заедно с изпълнителите. Там основни бяха стълбовете за осветление и пейките. За стълбовете имах желание да са с чугунени отляти бази, дори по възможност с герба на София, но се оказа, че цената не би могла да се преглътне от възложителя. Все пак се наложихме за избора на качествени стълбове и осветителни тела с добър детайл и в стила на тези софийски лампи, които помнех от детските си години – с обърната надолу чиния- рефлектор. Така се реализираха две задачи – получи се стилно и добро решение и се даде улично осветление, което да не пречи нощем на живеещите в сградите по фронта, които са основно жилищни. Покрай осветлението на бул. „Витоша“ си дадох сметка колко мъдри са били предците ни – лампите са разположени на 4-5 м. височина, на нивото на първия етаж, осветяват надолу към улицата и не светят нощем в прозорците на живеещите. Тогавашната директорка на Софийския инспекторат Веска Георгиева (светла й памет) много настояваше стълбовете да се боядисат с боя, която не дава възможност за лепене на обяви. За съжаление това не се случи и независимо от старанието за почистването им, те са вече с доста мърляв вид.

С пейките изборът стана случайно, но считам и до сега, че са супер попадение – много добро качество, модерен дизайн и на много разумна цена. Фактът, че вече повече от 10 години са се запазили без особена поддръжка, говори за това.

3. Преместваемите обекти Така наречените „преместваеми обекти“ на Витошка по идея са всъщност навеси към заведенията и тази идея няма нищо общо със ситуацията в момента. Те се оказаха един от големите проблеми както на проекта, така на реализацията му, а в последствие и на поддръжката. За да стане Витошка „дневната на София, проектът трябваше да даде шанс на „излизане“ на заведенията на булевардното пространство. Едно уточнение – булевард „Витоша“, както и повечето централни булеварди на София е с ширина между сградите 30 м. – за сравнение пл. „Славейков“ е широк 31 метра, а се нарича „площад“. В същото време трябва да се осигури достатъчно пространство, места за сядане и зеленина за тези, които се разхождат и не желаят да сядат в заведенията. Схемата за разполагане на „преместваемите обекти“ се изработи от арх. Т. Булев, сега председател на Съюза на архитектите в България, с баланс между отделните изисквания, а също така и при съобразяване с желанията на собствениците на обекти в партерните етажи. Като мой пропуск от дистанцията на изминалите повече от 10 години мога да отчета, че схемата не обхвана и части от съседните улици. За съжаление този пропуск сега дава възможност от появата на нови обекти, като например абсурдните два „преместваеми обекта“ на ул. „Парчевич“.

Тази схема се прие като основа на по-нататъшното разрешаване на поставянето на тези навеси. При одобряването на проектите бяха изработени правила, които най-общо бяха:

1. Подобие на конструкция и цвят.
2. Без подиуми. В последните години много от заведенията обаче поставиха подиуми.
3. Без остъкляване. По тази причина не се разрешаваха колонки по контура на навеса – ако се загледате в конструкцията, ще забележите, че всички навеси са с централни колони и обтегачи за гредите на тентите. Сега обаче, масово конструкциите са „подобрени“ с колони по контура и са остъклени изцяло.
4. Минимално отстояние от витрините на партерите на сградите и местата със столове да е 3 метра. За съжаление и това правило вече се нарушава.
5. Маркиране на настилката на мястото, разрешено за поставяне на столове и маси – едно за да се ограничи хаотичното разпространение по пешеходната зона, второ за да са наясно общинските служители какъв наем дължат ползвателите на тези общински площи.

Тези навеси, както в началото бяха нежелани от много собственици на магазини, така след като се завърши ремонта и те видяха, че точно заведенията и кафенетата са печеливши, започнаха да настояват за предвиждането на нови и нови в схемата.

И така крайният резултат бе 23 хиляди квадратни метра истинска пешеходна зона, с добро озеленяване, с много и разнообразни заведения, с достатъчно кътове и места за сядане, с достатъчно пространство за разходка…

И всичко това на цена 3,5 милиона лева. Първите година-две се направиха и допълнителни усилия – поставени бяха цветарници на стълбовете, реновираха се няколко фасади, ремонтираха се витрините на доста магазини и заведения.

За съжаление обаче лошото изпълнение, безобразната поддръжка, непрекъснатото увеличаване на „преместваемите“ обекти и все по-масовото им затваряне с витрини, сега правят Витошка да изглежда малко тъжна и доста запусната.

Следва „Витошка – част втора…истории за боза, джедаи, спасители, французи и пъпката на Диков…“Следва „Витошка – част втора…истории за боза, джедаи, спасители, французи и пъпката на Диков…“

Прочетете всичките #МалкиСофийскиИстории в личния блог на автора