БАЛАДА СРЕЩУ ЗАВИСТЛИВИТЕ ЕЗИЦИ

В арсеник, в сяра, в негасена вар,
във лава от олово и силиций,
във лой и луга на продажна твар,
в помия на прокажени старици,
във черна смрад от скапани чепици,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във змийска кръв, кипяла барабар
със жлъчки на чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар —
да пържим завистливите езици!

Във пяната на муле със самар,
което е скопено от ритници,
във лигите на котарака стар,
без кьорав зъб, със белнали зеници
(затуй лови наум маймуни с трици!),
и в дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар
(влечуги разни, че и разни птици —
от тях повърнал би дори гробар!) —
да пържим завистливите езици!

Във гъст разтвор, за жива плът — кошмар,
в съсирени на пуснати кръвчици
(кръвчица пуска кой да е бръснар,
когато в ужас цъклите зеници!),
връз пъп на непрощаващи змеици,
в огнище на зараза, в гнойна жар,
в кирлива сапунишка, в лют катар,
в гнуслива пот на похотливи цици
(а те придават на бардака чар!) —
да пържим завистливите езици!

Сложи ни, Ваша милост, на кантар
и нека пълни гащи всяка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар
да пържим завистливите езици!

Превод Васил Сотиров, очаквайте наскоро новото издание