Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

29. Действащият Общ устройствен план на София – постижение или проблем
    Част първа – когато градоустройство се работеше на парче, с частични подробни планове, решаващи отделни частни интереси

Особено важна част от подготовката по разработването на Общия устройствен план бе разработването на изцяло нов Закон за устройство и застрояване на Столична община. Първоначално заглавието, с което се разработваше, повтаряше стария Закон за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столична община. Впоследствие, при разглеждането му в Народното събрание, заглавието му бе променено на

Закон за устройство и застрояване на Столична община

Автори на първите редакции бяха адвокат Валя Бакалова и архитект Малина Добрева, като в работата се включиха и редица специалисти архитекти, юристи, инженери, икономисти и др. При обсъжданията и редакциите в Народното събрание основно участваше Борис Милчев – тогава ръководител на Правния отдел в НАГ.

С този закон се определяха специфичните правила и нормативи за Столична община, както и някои детайлни различия с общите норми в ЗУТ.

§ Законът създаде ново отношение съм зелената система на града, транспортната комуникация, санира някои процедирани частични подробни устройствени планове, одобрени в противоречие с градоустройствените норми, етика и морал…

В предварителната си редакция Законът имаше претенции и да създаде някои механизми за комплексно управление на територията като например изграждане на специализирани структури за координация на действията на общини в непосредствения ареал на София – т.н. Столична агломерация – общините  Божурище, Годеч, Горна Малина, Драгоман, Елин Пелин, Ихтиман, Костинброд, Перник, Самоков, Своге и Сливница.

В предварителната редакция, в отделна глава „Специални такси“, се предвиждаше приходите от таксите за повишената стойност, разрешенията за строеж, както и глобите и санкциите по Закона да се харчат целево само за устройствено планиране и благоустройство – практика, която се е провеждала в България до 1944 година.

Текстът на тази глава, която отпадна в окончателната редакция, прилагам в края на материала….

За въвеждане на механизма Повишена стойност – специална  такса за земеделски земи, които единствено по силата на устройствен план и без принос на собственика са придобили строителен статут и са си повишили цената десетки пъти, бяха разработвани няколко варианта на специална наредба, както и  бе правен опит да влезе като норма в ЗУТ.

Всички тези опити бяха безуспешни…

…през земеделската земя, придобила строителен статут при възстановяването ѝ в строителните граници се превъртяха много милиарди, които отидоха единствено при частните собственици, без да има дял за общините и държавата, което доведе до днешните огромни проблеми с финансирането на отчуждаването, инфраструктурата и още много други…

Но за това ще има отделна Малка не само Софийска история…

Законът в своите текстове създаде и много сериозна защита и опазване на зелените площи и паметниците на културата. За съжаление текстовете за паметниците отпаднаха, непонятно защо, през 2007 г., чрез изменение на ЗУТ.

В закона за първи път се обяви задължителна публичност както на общия, така и на подробните устройствени планове. Години по-късно чрез ЗУТ това стана общо изискване за цялата страна.

Задължението за осигуряване на паркоместа в рамките на урегулирания поземлен имот, също бе въведено за първи път чрез ЗУЗСО.

За първи път се определиха нови по-дълги срокове – 15  и 10 години, за отчуждаване на терени за общоградската инфраструктура, зелената система, гробищата, метрото и съоръженията за третиране на отпадъци.

Това се предвиди, за да се защити публичния интерес за реализация на тези обекти

Със закона се изиска в кратък срок да се изработят и приемат от СОС наредби за:

– Редът и начинът за провеждане на обществените обсъждания;

– Изграждане и опазване на зелената система на територията на Столична община;

– Условията и редът за предоставяне на данни за издаване на справки за ОУП;

– Условията и нормативите за изграждане на паркинги и гаражи на територията на Столична община.

Тези наредби бяха разработени и приети в срок, с изключение на наредбата за паркирането. Тя бе разработена и внесена, но не бе приета поради едно специфично изискване, което настоявах да се въведе:

 Да няма „служебни“ и платени за дълъг период паркоместа в синята зона

Тогава министерства, държавни ведомства, посолства и банки остро възразиха и процедурата беше блокирана. А сега с последното изменение на закона от 2018 година с отпадането на чл. 18, това изискване за специална наредба изобщо изчезна. Както впрочем и изискването за осигуряване на паркоместа в нови обекти и забраната за промяната на предназначението на гаражи в съществуващи обекти.

При разглеждането на Закона в Народното събрание отпаднаха четири, според мен, важни идеи:

1. Отпадна главата „Органи за координация“, която създаваше специализирани междуобщински структури за координация на устройството и развитието на Столичната и единадесетте съседни общини. Мотивът бе, че противоречи на ЗМСМА. Аз и досега намирам, че такива структури биха били полезни и необходими:

 Справка  водната криза в Перник

2. Отпадна възможността на територията на природен парк „Витоша“ в границите на Столична община, да се изработят и процедират специализирани подробни устройствени планове. Остана само запис, че природен парк “Витоша“ се устройва съгласно плана за управление на парка.
3. Отпадна глава „Специални такси“, с което не се прие таксите и глобите, свързани с устройството и строителството да формират специализиран фонд, който да се изразходва единствено за проектиране и осъществяване на благоустройствени дейности.
4. Отпадна изискването за определяне на геодезически точни граници на Столична община в закона, включително землищата на заличените села Калково, Шишманово и Горни Пасарел, поради претенции на община Самоков към съществуващите междуобщински граници при язовир Искър. Тогавашния кмет на Самоков и няколко народни представители от БСП заявиха, че ще бламират закона и ние оттеглихме текстовете.

Спорът за границите между София и Самоков при язовир Искър все още стои отворен

Законът за устройство и застрояване на Столична община е прецедент в законотворчеството на България във времето на прехода – първото му изменение се направи повече от 11 години след приемането му, за разлика от други закони (например ЗУТ), който за този период се измени повече от 55 пъти…

Отпадналата глава от проекта за ЗУЗСО⇓

Г л а в а ч е т в ъ р т а

СПЕЦИАЛНИ ТАКСИ

Чл.25. (1) При издаване на разрешение за строеж се събират специални такси за всеки от следните случаи :

1 когато в градския район се разрешава застряването на урегулирани поземлени имоти с плътност и интензивност над максималните стойности, предвидени за съответната устройствена зона.

2. когато не са осигурени необходимите места за паркиране и гариране, съобразно изискванията на чл. 22, ал.1 във връзка с ал.2;
3. при преустройство и промяна на предназначението на съществуващи гаражи по реда на чл. 22, ал.4.
4. .при преместване и/или премахване на декоративна дървесна растителност по реда на чл. 24, ал.3.

(2) Специална такса заплащат и собствениците на незаконни строежи, за които е влязла в сила заповед за премахване. Таксата се заплаща за периода от влизането в сила на заповедта за премахване до изпълнението й.

(3) Специална такса заплащат и собствениците на незавършени строежи, чието разрешение за строеж е изгубило действието си по смисъла на чл. 153, ал.2 от Закона за устройство на територията. Таксата се заплаща до презаверяване или до издаването на ново разрешение за строеж.

(4) Размерът на таксите по предходните алинеи се определя с наредба на Столичния общински съвет.

Чл.26. (1) Сумите от повишената стойност, специалните такси по чл.25, както и глобите и имуществените санкции по чл. 24, ал.6 и по глава седма, събрани при изпълнението на този закон, постъпват в бюджета на Столична община.

(2) Сумите по ал.1 се разходват по решение на Столичния общински съвет за следните нужди:

1. за подпомагане на дейностите по изработване, прилагане и поддържане на устройствените планове, както и на планове и проекти за благоустройствени мероприятия.
2. за придобиване на поземлени имоти, предназначени за реализация на благоустройствени мероприятия;
3. за изграждането на нови и ремонти на съществуващи обекти и съоръжения на озеленяването и благоустрояването.
4. за изграждане или реконструкция на обекти и съоръжения от системата на комуникации, транспорт и инженерна инфраструктура, както и на нови инженерни мрежи.
5. за саниране, реконструкция и благоустрояване на квартали с влошена жизнена среда.Прочетете всичките #МалкиСофийскиИстории в личния блог на автора