Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

“Една древна мъдрост гласи: “Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите“. Тук май не е така. Очите на живите са по-затворени от очите на мъртвите…“.

Това е цитат от един разтърсващ пост за българските гробища на Иво Сиромахов във фейсбук… да, понякога тук (във фейса) има и такива. Започвам с него един тъжен разказ за моите неуспешни борби за решаване на тежките проблеми с гробищата на София, не за необходимото, а за задължителното уважение към покойните ни близки, което е уважение и към самите нас, защото пътят на всички ни е един и същ – натам.

Потресаващият случай в село Клисура от преди няколко дни ме накара да избързам с тази малка/тъжна Софийска история. Бях я замислил за ноември, за Архангелова задушница, ала я четете преди Черешовата задушница.

До преди да постъпя на работа в Столична община, за мен гробищата бяха свързани с не особено приятни редки спомени за погребения и то извън София. Родителите ми бяха живи, а те са от провинцията, така че и на Задушница нямах повод да посещавам тези места. Сега, от дистанцията на годините си давам сметка, че са прави тези, които казват, че всеки трябва да посещава гробище един път в месеца – това дава един друг поглед на злободневието, успокоява амбициите ни и дава усещане за преходността на живота…

Когато започнах работа като главен архитект на София, още на първия ми разговор с кмета Борисов – до  тогава го бях виждал само по телевизията – той ми каза:

 – Започвай бързо да решаваш проблемите на градоустройството и строителството в общината, защото до сега при мен идват за съдействие само по два проблема – 90 % по въпроси в твойта област и 10 % за гробни места.

По това време Бойко Борисов беше кмет само от три месеца.

Тогава не си давах сметка, че освен със спешните мои 90 % съвсем скоро ще се сблъскам и с другите 10 %.

Липсата на гробни места не бе много известна – до нея основно опираха само хората в нужда, но вече имаше все по-ясни сигнали, включително и от управата на ОП „Гробищни паркове“, че има остра криза с гробищата в София. По тази причина в НАГ спешно започнахме работа в три направления:

1. Предвиждане на нови гробищни терени в ОУП на София.
2. Изработване на подробни устройствени планове за разширение на съществуващите 8 гробища към Общинското предприятие „Гробищни паркове“.
3. Изработване на подробни устройствени планове за разширение на т.н. „селски гробища“.

Може би прави впечатление, че не използвам официалното наименование „гробищен парк“. Това е така, защото след като 2006 г. си направих труда да обиколя основните софийски гробища – Централни гробища, Малашевци и Бакърена фабрика, установих, че с изключение донякъде на една част от Централните гробища, другите са много далеч от понятието парк.

Възпитанието ми и уважението към погребаните там не ми позволява да кажа на какво приличат нашите гробищни „паркове“.

За съжаление 15 години по-късно, поради пандемията на Ковид – 19, ми се случи да посетя няколко пъти тези гробища и установих, че нищо не се е променило, дори не съм сигурен дали не се е влошило.

Първата задача – осигуряване на нови терени за гробища бе невъзможна за бързо решение. В Общия план, който през 2006 г. бе в процедура и се прие от Народното събрание на 21 декември същата година, имаше единствено нов терен в Банкя, а малки разширения бяха предвидени само за „Бакърена фабрика“ и Боянските гробища.

29. Действащият Общ устройствен план на София – постижение или проблем
    Част първа – когато градоустройство се работеше на парче, с частични подробни планове, решаващи отделни частни интереси

30. Действащият Общ устройствен план на София – постижение или проблем
    Част втора – Законът за устройство и застрояване на Столичната община – къде сполучи и къде беше отстранена защитата на обществения интерес
31. Действащият общ устройствен план на София – постижение или проблем
    Част трета или защо недоволството не може да бъде идеал

Това бе един от съществените пропуски на този план. В Закона за устройство и застрояване на Столична община, с който бе приет ОУП обаче, включихме изрично изискване за преработка на плана, с който да се коригират такива установени пропуски и грешки и също така да се отразят основателните искания и забележки на гражданските сдружения.

В т. 3 на ал. 2 на параграф 7 се записа изрично изискване за осигуряване на нови терени за гробищни паркове. Точно три години след приемането на ЗУЗСО, на 17.12.2009 г. бе одобрено изменението на ОУП, в което вече имаше предвидени както разширения на всички основни гробища на София, включително и на Централните Софийски гробища, така и терени за две нови гробища – едното с площ 850 дка на изток в землището на Казичене и другото с площ 650 дка на запад в землището на Филиповци. Тези локации бяха предвидени в двете периферии на града както за да се отговори на санитарно-хигиенните изисквания, така и да се разсредоточи трафика, особено по християнските празници “Задушница“, които поради разположението на старите гробища натоварва основно централната градска част.

По втората задача се разработи подробен план за разширение на гробището “Бакърена фабрика“, който бе спешно необходим, за да се реши поне временно острата липса на гробни места.

Тогава вече имаше установени погребения в нивите, в предвидени в ОУП терени, които обаче още не бяха влезли в регулация и не бяха отчуждени.

По третата задача – разширение на селските гробища, беше съставена програма за изработване на Подробни устройствени планове. Нямам точен спомен колко бяха, но със сигурност над 20. Там проблемите също бяха много – липсваше кадастър, липсваха подробни устройствени планове, липсваше документация за наличното им състояние. Поради това преди да се започнат плановете, трябваше да се свърши доста подготвителна работа.

Към 2015 г. мисля, че повечето проекти бяха изработени, но процедурите на някои не бяха приключили. По повод на тези планове по принуда се запознах с нормативните и законовите проблеми с тези “селски“ гробища, които не са в ОП “Гробищни паркове“. Оказа се, че те се управляват от поповете в местната църква и от селския кмет, липсват елементарни правила, хаосът със стопанисването им е тотален, вратата за нерегламентирани, включително и криминални погребения е широко отворена. Както разбирам от коментарите в медиите по потресаващия случай в с. Клисура, нещата след толкова години не са се променили.

Впрочем една скоба – още през 2006 г. имаше инициативен комитет, съставен от видни юристи и интелектуалци, който бе разработил проект на Закон за погребалната дейност. Включих се като консултант по устройствените въпроси. Проектът не видя бял свят. Доколкото знам в последващите години е имало поне още един опит и той неуспешен. Иначе като търсих в интернет информация за законовата уредба за погребалните дейности, на кирилица ми се яви само законът на Република Северна Македония, държава на 30 години, приет още през 2008 г.

Освен по тези три направления, се яви една неочаквана възможност и за нестандартно решение – инициатива за изграждане на частно гробище на терена, предвиден за разширение на Боянското гробище. Разширението бе върху имоти частна собственост, цената на които бе непосилна за общината и там нямаше намерение да се отчуждава. Частен инвеститор обаче бе изкупил тези имоти и внесе предложение за градоустройствена процедура за частен гробищен парк. Такъв случай в практиката в България до тогава нямаше. И въпреки съпротивата – имаше и възражения, имаше и доноси срещу мен, поех риска и пуснах процедурата. Разбира се, моята отговорност бе само за градоустройствените и архитектурни проблеми. Останалите въпроси при реализацията на този проект нямах представа как се придвижиха, но проектът се случи. И то в целия си обхват – църква, ритуали, паркинг, административно обслужване. От днешна гледна точка си мисля, че това бе разумно и добро решение и резултатът е положителен – единственото нормално функциониращо гробище в София е именно “Бояна парк“. За съжаление не всички могат да си позволят да погребат близките си там по чисто икономически причини, но тревожното е, че и това гробище скоро ще се запълни.

И двата проблема – и липсата на гробищни места, и липсата на възможности за социално поносими погребални услуги чакат решение от Столична община. Някои обаче вече ги решават по нестандартен начин – със закопаване в гората, както в с. Клисура.

Прочетете всичките #МалкиСофийскиИстории в личния блог на автора