Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

4. Реконструкция на сградата на НАГ или как с хубавото бързо се свиква

Лицето на една власт е нейната администрация – сградите и хората. Неслучайно в уважаващите себе си държави и градове сградите на властта са респектиращи, поддържани и в същото време удобни за гражданите.

В началото на 2006 г., когато постъпих в Столична община и трябваше да започна да работя в сградата на ул. „Сердика“ № 5 – Направление „Архитектура и градоустройство“, се сблъсках с една среда, която унижаваше както гражданите, така и работещите в администрацията. На партера лабиринт, в който влизаха гражданите – три  стълби надолу, четири стълби нагоре – разбити  гишета, прозорци, които нито се затварят, нито се отварят…

…от едната страна на гишетата изнервени граждани, от другата страна на гишетата изнервени служителки, мизерия, прахоляк и купища папки…

Архивът на градоустройството на втория етаж, работеше два пъти в седмицата по половин ден.

Архивът на проектите се разполагаше в черни найлонови чували или на рафтове плесенясали папки в няколко пъти наводняваното мазе.

Мръсни тоалетни, непипани от много години, счупени столове, прашни папки и повредени кантонерки в коридорите.

Пред кабинета на Главния архитект саксии с умрели растения и мрачни етажерки, заделящи пространство за „заседателна“ зала. И мокет, протрит и мръсен.

В двора на сградата боклуци, ламаринена врата, която с повдигане и бутане се отваря и затваря с усилие.

И руини от старата парова централа, захранваща Централната баня и НАГ, с изтърбушен под и прогнил ламаринен покрив.

Всичко това сега звучи вероятно пресилено като описание на обстановката, която заварих, но може би някои хора все пак ще си спомнят… и ще потвърдят.

Поставих си две основни цели – да се промени и рязко да се подобри обслужването на гражданите и да се подобри средата, в която работят служителите – като  стимул за по-добра и по-качествена работа.

Първо започнах с проект за цялостна реконструкция и обновяване на сградата. Разработи го арх. Симеон Цонков – колега, който за нищо пари, нали пестим публичен ресурс, направи много читав проект. Този проект, освен че предвиждаше цялостна реконструкция на сградата, залагаше и разширение на мястото на старата парова централа. Тогава ми предлагаха да се разруши и комина на централата, но честно казано ме достраша – на пет метра от бетоновия комин бе национален паметник на архитектурата – Софийската централна баня и колкото да ме убеждаваха, че коминът може да се взриви с хирургическа точност, не поех този риск.

И коминът си стои и до сега

По едно време от фирма Koh-i-Noor – известна  с моливите си – предлагаха  да облекат комина като молив и да го ползват за реклама с логото им…за тяхна сметка, а освен това било и символ на НАГ. Само като си помислих колко обяснения ще трябва да давам и за това и се отказах… а идеята ми харесваше…

Междувременно започнахме ремонт на фоайето на третия етаж с обособяване на голяма заседателна зала. Получи се прекрасно, светло и функционално пространство, което отговаряше на статута и позицията на тази част от столичната администрация.

В това фоайе поставихме и копия от влезлия в сила Общ устройствен план на Столична община в мащаби 1:10000 и 1:25000.

Дали това пространство е оцеляло не знам. На практика не съм посещавал сградата откакто съм напуснал, с едно изключение – обсъждането на трамвай № 6 в началото на 2017 г. – тогава всичко си стоеше на мястото…

Един фронт-офис на партера

Особено важно за мен бе да се направи реконструкцията така, че да бъде създадена възможност за обслужване на гражданите на един фронт-офис на партера, който да работи всекидневно, дори и извън работното време на останалата администрация. Това разбира се, включваше и градоустройствения архив, който трябваше да се свали от втори етаж на партера. Когато представях тази идея на оперативка, всички колеги в един глас казаха, че преместването на т. нар. зала 19 е абсолютно невъзможно и няма как да се случи… е случи се.

Другата важна идея, която реализирахме бе във фронт офиса да се разположат и приемни на т.н. експлоатационни предприятия – ЧЕЗ – електроснабдяване , Софийска вода, София газ и Топлофикация София. Така при съгласуване на проектите, гражданите нямаше да има нужда да обикалят цяла София, а можеха да си внесат документите веднага и на едно място. Договорихме се с всички. Изключение направи единствено общинското дружество Топлофикация. Те разкриха офиси без да плащат наем към Общината и осигуриха свои  служители, които да обслужват гражданите. Обособи  се  и фронт-офис  на ГИС София

Направихме и два офиса на партера, в които идеята бе служителите на Дирекция Устройствено планиране по график да консултират граждани и фирми, без да има нужда да се качват в приемно време по етажите. За мое съжаление това начинание не „проработи“.

Другият много важен въпрос бе архивът

С проекта успяхме да осигурим практически целия сутерен – ремонтиран, изчистен и обновен, за разполагане на модерен архив. Благодарение на разбирането на тогавашното ръководство на Общината, ние получихме финансиране за закупуване на модерни немски стелажи, които дадоха възможност да се увеличи капацитета на архива три пъти. И папките излязоха от найлоновите чували и се подредиха в стройна и възможна за ползване система на стелажите.

Ремонтирахме и етажите, като сменихме дограмата, вратите и обединихме „килийките“, които някои колеги си бяха направили, за да се срещат необезпокоявани с инвеститорите.  Разширихме помещенията, ремонтирахме тоалетните, коридорите и стълбищата. Всичко това се направи без колегите от НАГ да спират и час работа.

Сега, когато пиша това си давам сметка какви усилия костваше тази промяна на колегите, които извършиха геройство да работят повече от три години в условия на ремонти, прах, шум и всички други неудобства и то без да прекъсват нито за ден обслужването на гражданите.

Не споменавам себе си, защото при този наистина мащабен ремонт единственото място, което не се ремонтира бе кабинета на Главния архитект. Но не мога да пропусна един човек, който носеше на раменете си цялата организация, включително и събота и неделя – Георги Георгиев или така известния Жоро домакина… човек с дух и чувство за отговорност…

Сградата доби съвременен и приветлив вид – и за гражданите и за служителите. Дори в един период от време бях въвел униформа за деловодството, но за съжаление това не просъществува дълго…

И всички много бързо забравиха какво беше…, но така е – с хубавото бързо се свиква…

Разгледайте личния блог на автора!