Още спечелили, неспечелили Eurovision song context, сума ти българи тук, във ФБ вече се изказаха за Maneskin. Но не за музиката им. Не за сценичното им присъствие. Не за победата им. Не! Соломон мъдрият, лично проговори чрез техните писмена!

Ами кажете, че не ви харесват и въпросът приключва там – честно и почтено. Кажете, че ви е мъчно за нашето момиче и малко завиждате.

В никакъв случай!

Били дрогирани, потни, мръсни, пияни италЯнци… Сума ти българи, в желанието си да бъдат изискани, с познания в съвременната музика, демонстрираха че са просто глупаво претенциозни и – и- най-лошото, че са клеветници.

Момчетата и момичето са си много наред. Нито са дрогирани, нито са пияни, още по-малко – мръсни. Може и да са били малко потни. Кой няма да се изпоти пред публика от 300 милиона?

Работят като луди от 16 –годишни, композират, пишат поезия, изнасят концерти. Успяха даже да си завършат лицея с чудесни оценки. Готвят се за академия или – университет. Деца от много добри семейства. Така че – тяхната музика е страст, любов. Не е нуждата на бедния да се пребори за някой лев.

Победиха в един много труден фестивал и се класираха първи – Сан Ремо. Така заслужиха да представят Италия в Ротердам. Публиката им е огромна и много ги обича и ги поддържа. Тази вечер Италия е щастлива, като че ли е спечелила световното по футбол.

Но българският клеветник сумти: не им е наред работата на тези джендъри…

Кой знае защо пък – джендъри. Никой от тях не е заявявал да е хомосексуален, бинарен, флуиден или – каквото и да било.

Какво е това бионично око българско, дето е видяло враг там, където за другите има сцена, забавление, феерия, творчество?

И какъв е този талант да виждаш дявола в четирима 20-годишни младежи, които свирят и пеят, а в същото време, цели 30 години да си отглеждаш личен дявол в къщата без да се усетиш? Как тези толкова прозорливи и критични за чуждата култура хора, не обръщат внимание, че собствената им култура е миш-маш от чалга и СРС-та? При това – от цели 30 години насам?

Прочетено във фейсбук профила Patty K. Biski