Поетите са истински шахматисти в обърканата игра на човешките нрави. Сатирата им предвижда обществените безобразия с по няколко гросмайсторски хода напред. Антологичен пример за това е четиристишието на Владимир Виденов:

КОРУПЦИЯ

Клеймим във хор крадеца на пари  –
и някак си невинно  ни  изглежда,
че някои  – без капка свян дори  –
крадат пладнешки нашата надежда.