В София вече вече двадесет и две години след 2000 г., когато бе подписан договора за концесия на водоснабдяването и канализацията на общината, има една абсурдна ситуация – физически да има водопровод и/или канал, които функционират, доставят вода и отвеждат канални води, но в документите на концесионера „Софийска вода“ те не съществуват.

Това обикновено са трасета, които са строени в края на осемдесетте години и началото на деветдесетте от общината, но не са завършени документално и нямат прословутия акт 16 за въвеждане в експлоатация. Има и такива, които са строени назад във времето основно във вилните зони и някои квартали с ниско застрояване от частни инвеститори –доброволно  или по принуда, доставяли услугата дълги години – но  тъй като не са заприходени и въведени в експлоатация от общинското „Водоснабдяване и канализация“…

…при предаване на активите на концесионера трасетата не фигурират

За всички тези трасета на водопроводи и канали, непредадени официално от концедента /Столична община/ на концесионера /Софийска вода/, мъдрата чиновническа мисъл е създала уникално наименование –

„водопровод и канал с неизяснен статут“

Това наименование, както и фактът, че те не съществуват в правния и бюрократичен мир, не пречи на „Софийска вода“ да събира такси от потребителите на водата и ползвателите на канала.

Но тук виновен не е частния концесионер, когото обикновено сме свикнали да ни посочват. Напротив, той прави услуга на гражданите, че им предоставя вода и канал по мрежи, които „не съществуват“ и освен това ги поддържа в годно техническо състояние.

За да се оцени значимостта на проблема, следва да се отбележи, че например водопроводите с „неизяснен статут“ в Столична община са с обща дължина над 257 километра или над 6.5 % от общата дължина на водопроводната мрежа.

А според показаната много подробна информационна справка в така наречената Програма за София или разработката с нелегално име „План за интегрирано развитие на общината – ПИРО“, водопроводите и каналите, „преминаващи през частни имоти“, каквото и да означава това, са 10 % от общата дължина на В и К мрежата на София или 360 км, а други 20 % преминават през имоти с възстановена частна собственост.

За тези 30 % (!!!) от мрежата на София в същата „Програма за София“ се твърди (стр. 102 и стр. 109 от раздел „Териториален обхват и анализ на състоянието“), че „няма подробни устройствени планове и съответно не са отредени трасета за преминаване на проводите“…

Вероятно някой ще каже: „и какво от това, нали ги има“

Справката за „какво от това“ може да се направи при хилядите потърпевши граждани и фирми – за техните потрошени нерви, време и пари, и естествено от качеството на услугата. А иначе след подробната справка в раздела „Териториален обхват и анализ на състоянието“, в разделите „Стратегическа рамка“ и „Програма за реализация“ няма нито дума какво следва да се направи за решаване на проблема…

В НАГ сме имали случаи, когато инвеститор желае да строи. Всички съседи като заварено положение имат връзка със съществуващия по улицата водопровод, имат партида и си плащат доставената вода. На въпросния инвеститор обаче не му се разрешава да сключи предварителен договор, защото водопроводът е с „неизяснен статут“.

Препоръчва се да се направи проект за нов водопровод по улицата, съгласно схема, подадена от НАГ…

Инвеститорът възлага проекта, проектантът го изработва и се внася в „Софийска вода“ за съгласуване. От там пишат учтиво писмо, че не съгласуват, защото по действащите български норми, по една улица не могат да се правят два консумативни водопровода…

От НАГ многократно сме поставяли въпроса пред Направление „Инвестиции и строителство“, към което тогава се намираше ресорът „Инженерни мрежи“. Включително Дирекция „Общински строителен контрол“ на НАГ имаше готовност да съдейства за провеждане на процедурите до въвеждане в експлоатация…

Отговорът бе оглушително мълчание

Концесията изтича на 31.12.2025 г., или след 39 месеца. Вероятно скоро ще трябва да се подготвят документите за нова концесия. Съгласно чл. 20.1. от последния анекс към договора за сегашната концесия не по-късно от 36 месеца преди датата на изтичане или не по-късно от 31.12.2022 г., страните – Столична община и „Софийска вода“ трябва да изготвят анекс към този Договор, в който ще се уредят редът и начинът на предаване на активите и дейността от Концесионера на Концедента.

След 22 години водопроводи и канали с „неизяснен статут“ може би е редно най-после да се изясни този статут за следващия концесионен договор. Все пак ако предишният ресорен зам. кмет имаше извинение, че нищо не разбира от тази материя, сегашният е професионалист с опит…

Време е… заради софиянци…