Аз пък си мисля, че дори и най-малкото и залюпено някъде в безкрая добруджанско селце, заедно със землището около него, е десетократно по-важно и полезно за България отколкото целокупна Македония, завладяла мислите ни, душите ни и цялата романтична злоба, която можем да поемем върху себе си, която можем да изстискаме от себе си и да я плиснем като помия по булевард “Европа”, където живеем.

А след това селце, заедно със землището около него идва друго селце, заедно със землището си, после друго и друго…

Селца, които пращят от хора, работливи и щастливи от труда

Няма ни едно запуснато или безлюдно селце в Добруджа, както и няма ден в календара на добруджанеца, който да не е “Ден, година храни”! Корените на пшеницата, царевицата, слънчогледа, на необятните бостани, на зеленчуковите градини, лозята, крайпътните орехови горички са корените, които хранят хилядолетното дърво България.

Израснал съм в Добруджа и като всички деца съм брал тютюн, вадил съм кръмно цвекло от чернозема, сковавали сме от сутрин до вечер щайги от тънки лайсни, поправяли сме счупените, брали сме лайка, липов цвят, глогинки, шипки, дори и по празниците сме пълнели каруци със самородния червен божур, който през месец май расте по землището на Каварна, Камен бряг и Яйлата и сме правили като ученици венци за Св. св. Кирил и Методий.

Дядовците ни – жилави  рибари от Северното Черноморие, не оставяха София без калкан, сафрид, чернокоп, и то за жълти стотинки.

Българи, турци, гагаузи, преселници тук са като братя, защото труда ги обединява

Щастливи са, че живеят заедно и могат да си помагат в трудни моменти.

Болка по идеала за Македония? Спомням си ежегодния фестивал “Пирин пее и танцува” Провеждаха го точно по жътва. Връщат се комбайнерите по късна доба в къщи. Гладни, прашни, уморени. Пускат единствената тогава телевизия и…

– Гледай ги, бе! Гледай ги, бе, мамицата им македонска, ние – съсипани от работа, а ония свирят, пеят и танцуват цял месец! Хахаха!

Шапки долу пред “Великата безкръстна гробница – Добруджа” и безимените герои, хранили и поили майка България!

Пък Македония, Северна или както иска де се нарича, нека се оправя сама. Няма вечно да я обгрижваме сто и кусур години! Ако иска да влиза в Европа – да  почука на вратата и без кални обувки, моля! Ако не иска – да  не влиза.

България си има Добруджа! Берекет версин, както казваме в Каварна!

Прочетено във фейсбук профила Lubomir Mihailov