Полицейски портрети на Методи Шаторов от 4 ноември 1928 година.

“А когато на 6-ти април Югославия беше нападната, вместо да готви масите за отбрана на страната, той (Методи Шаторов) издигна лозунга за побратимяване на войниците на фронта и за създаване на Национален фронт с всички противници на великосръбския режим, без оглед дали са михайловисти, прикрити фашисти и разпалвачи на омраза против братския сръбски народ. Той не целеше нищо друго, освен една сляпа борба против великосръбския режим.”

Така големият враг на България Лазар Колишевски, организатор на убийството на хиляди пробългарски ориентирани македонски комунисти, осъден на смърт от българските власти в Охрид и помилван от цар Борис III, обвинява Методи Шаторов, роден на 10 януари 1898 в Прилеп, секретар на Покрайненския комитет на Македония на Югославската комунистическа партия.

Шаторов счита, че македонските българи трябва да се борят за отделяне от Югославия и с това си спечелва смъртен враг в лицето на Йосип Броз Тито. И на 4 септември 1944 при крайно подозрителни обстоятелства Методи Шаторов е убит след битката при Милеви скали, а тялото му е намерено няколко дни по-късно, като на това събитие присъства довереникът на Тито зловещият Светозар Вукманович – Темпо.

Впоследствие усилията на Методи Шаторов за спасяването на българските евреи се приписват на Тодор Живков, а министърът на вътрешните работи на Македония през 1945 заявява:

“Теорията (на Шаторов), че българската фашистка войска не била окупаторска, и актът да се предаде оръжието на окупаторската власт открито отрича националния въпрос на Македония и в неговата великобългарска душа Македония значеше само една българска покрайнина, където живеят българи, а не македонци.”

С това задачата на Коминтерна за изкуствено образуване на македонска нация е окончателно и безвъзратно решена, а въпросът дали българската армия е освободила македонците от югославското владичество или е фашистки окупатор продължава да тегне върху многострадалната балканска политика.

*Псевдоним на Методи Шаторов