Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

6. Трамвай „Безумие“ или защо няма трамвай до Студентски град

Този материал бе предвиден за по-късно публикуване…вчера обаче гледах един клип на kraxx за трамвай №5.  Добър материал, поднесен на зрителя професионално.В този клип обаче най-нагло се твърди от говорещия, че:

„… Главният архитект на София, тогава Петър Диков, с помощта на няколко кресливи граждани от Дианабад, успя да саботира този проект… „

Става дума за проекта за трамвайно трасе от Семинарията до Студентски град. Ако авторът на клипа е подведен, следва да обяви кой го е подвел…а ако това е негова теза, следва да се извини публично. Ако не го направи или е лъжец, или страхливец…Не че не съм свикнал да ме хейтват, но това ми дойде в повече…в този случай има стотици свидетели и участници – вероятно  и няколкото кресливи граждани –  в  обществените обсъждания на моите усилия проектът да се случи…

Към Общия устройствен план на Столична община има специализирана схема за развитие на релсовия транспорт. Там едно от предвидените трамвайни трасета е продължението на трамвая от Семинарията през Борисовата градина до Студентски град. Всички, които са пребивавали или живели в Студентския град, знаят колко неудобен и лош е обществения транспорт до него. Аз съм израснал в долната част на Лозенец и помня каква атракция бяха старите автобуси, пътуващи по линия № 94 – тази  линия свързваше Студентския град, който още беше студентски и Софийския университет – от  вратите на които винаги висяха младежи.

В последните тридесет години поради възстановяването на собствеността на земеделски земи (?) и вандалската продажба на общински терени на „наши хора“, Студентски град се разрасна неимоверно и му остана само името „Студентския град“.

Обичах да се шегувам, че колкото Красно село е красно и е село, толкова Студентския град вече е студентски, при това град

Една от задачите на новото трамвайно трасе бе да даде бърза и качествена връзка с центъра и да обслужи и още един квартал, също развил се доста в последните 25 години – Дианабад.

Трасето се предвиждаше да премине през Борисовата градина от Семинарията до гара „Пионер“ по стар път – стълбовете  за уличното осветление там още могат да се видят – и по трасето на действащ топлопровод. И пътят, и трасето на топлопровода бяха обрасли с храсти и издънкови  дървета, въпреки че трасето на топлопровода трябва да се поддържа чисто, за да може да се извършват ревизии и ремонти.

След това трамвая продължаваше по ул. „Н. Габровски“. Улица „Габровски“ е с четири ленти за движение – по  две в посока – но  сега винаги е много задръстена поради факта, че десните ленти и от двете страни непрекъснато са заети от паркирали коли. А често има и втора успоредно спряла кола – за  малко, на аварийки – която  оставя свободна само една лента.

По „Габровски“ проектът предвиждаше релсовият път да преминава вдясно на платното, до бордюра – едно модерно решение, масово използвано по  на запад от нас. Това означаваше удобно и бързо движение и на трамваите, и на автомобилите, които могат да използват и трамвайното трасе, но и невъзможност за прибордюрно паркиране. Този факт обаче осигури и първите, и най-яростни противници на трамвая – собствениците на десетките павилиони, будки и магазинчета по булеварда, които не желаеха да се премахне паркирането, защото  така губеха клиенти.

Първоначалният проект предвиждаше след пресичането на бул. „Г. М. Димитров“,  трамвая да продължи по ул. „Габровски“ и ул. „Академик Стефан Младенов“ до центъра на Студентски град. Там обаче се яви проблем – на ул. „Габровски“ № 7 тогавашният главен архитект на район „Студентски“ бе издал негова виза извън правомощията си и строително разрешение  в противоречие с визата на арх. Стоян Янев и бе допуснал едноетажно тяло, излизащо на 5 метра пред пететажната сграда към улицата, опиращо до уличната регулация. Между това тяло и изградената сграда отсреща през улицата разстоянието бе такова, че нямаше никаква възможност за осъществяване на трамвайно трасе. Понеже строителството бе все още на изкоп, се опитах да коригирам проекта и да се отдръпне, както бе по законната виза. Срещнах се със собствениците, но те категорично отказаха да изменят проекта – ставаше  дума за около 120 м²  намаление на РЗП. Оспорихме разрешението за строеж, издадено по незаконно издадената виза, в съда. Решението бе

“…законен строеж по незаконно издадена виза.“

 Поради тази причина трасето се разработи в отклонение на първоначалния проект и след „Габровски“ завиваше наляво по бул. „Г. М. Димитров“ от южната му страна и след това да продължаваше по бул. „Кл. Охридски“ по старото трамвайно трасе до колелото при блок 9 на Студентски град. Това трасе обаче от друга страна имаше и положителни страни, защото щеше да осигури добра транспортна връзка на Лесотехническия университет, на кв. „Дървеница“ и на квартал „Дианабад“ с метростанция „Г. М. Димитров“. Също така даваше възможност за продължение на трамвая по ул. „8 декември“ към центъра на Студентски град, изчистваше ул. „Габровски“ от паркирали коли и осигуряваше бързо преминаване на трафика.

Да, ама не…

Започнаха протести срещу трамвая, който протестиращите нарекоха „Трамвай Безумие“. Тук трябва да уточня, че това трасе бе наречено „Трамвай Безумие“ от протестиращите за разлика от Спасителите на София, които наричаха „Трамвай Безумие“ реконструкцията на трасето по бул. България…

Е, едното безумие стана, а другото не…

Протестиращите бяха три групи:

Първите бяха „защитниците“ на Борисовата градина… Те говореха как ще се изсекат хиляди „вековни“ дървета, птичките ще спрат да снасят яйца, катеричките ще умрат от страх – изобщо трамвая ще да причини гибелта на парка. Ходих на място с тях, показах им издънките и храстите, които се премахваха, обяснявах им, че проекта е включен в Европейска програма и трамваите ще са безшумни – впрочем  аз настоявах в тази Европейска програма да се включи не това трасе, а трасето от Люлин през Модерно предградие и НПЗ „Орион“ до бул. „Скопие“, но други взеха решението, а аз го отнесох… Протестиращите обаче бяха непреклонни, непреодолими и направо чугунени…

Втората група протестиращи бяха от квартал „Дианабад“, повечето от които живееха непосредствено до ул. „Габровски“. Те си искаха автобусите, задръстванията и бараките по „Габровски“ и здравословните автомобилни газове. Трамваят щял да им шуми, щял да ги буди нощем и нямало да могат да паркират на булеварда. Имаше и много граждани, повечето от тях живеещи навътре в комплекса, които разбираха ползите, но като че ли се страхуваха от виковете, крясъците и обидите на противниците на трамвая по време на обсъжданията. Насаме след това ми казваха, че те са за, но не искат да го обявяват публично.

Третата група недоволни бяха живеещите в блок 38 на Студентски град… Това е осеметажна кооперация от втората половина на 90-те години, на калкана на която имам спомен, че дълго стоеше гордо надпис „Барбуков“. Собствениците от тази сграда не желаеха спирката на трамвая да бъде пред тях. Мотивите ми, че това е уникално удобство, а не притеснение, не ги убедиха.

И борбата за това важно трамвайно трасе бе загубена, заедно с 21 милиона лева европейско финансиране…

В борбата за изграждане на този трамвай – аз  и сега съм убеден, че това е добро решение – ме оставиха сам.  Нали и без това ме набедиха да съм унищожител на зеленината в София, още един грях, голяма работа… https://obshtestven.blog.bg/

В интерес на истината Спаси София бяха пуснали скромно в техния сайт един материал, който срамежливо защитаваше трамвая. Но без присъщия им плам и борбеност по големите медии… колкото да отбележат…

И така „Трамвай Безумие“ не се случи… няма и да се случи…защото трасето му се застрои и се появи небостъргач – архитектурно чудо, който заслужено стана сграда на годината…

Разгледайте личния блог на автора!