Храмът „Свети Теодор Стратилат“ в Долни Богров, източник Уикипедия

Годината беше 2008. Някъде по това време, в началото на лятото, ми се обади кметът Бойко Борисов и ми съобщи, че трябва да се направи светофар в центъра на Долни Богров. Отговорих му, че това ще бъде груба грешка и половин София ще ме споменава с „добро“, ако го допусна този светофар. Тогава цялото движение от магистрала „Хемус“ към София и обратно преминаваше през Горни и Долни Богров до детелината с околовръстния път и нататък по Ботевградско шосе.

Кметът ми каза:

– Тогава ти пращам човека, който иска светофара, ако можеш, разбери се с него.

И след половин час при мен дойде мъж на средна възраст, в расо и с калимявка.

Оказа се, че искащият светофара е попът на Долни Богров. Обясних, че според мен такъв светофар е невъзможен, защото ще затрудни много връзката от и към София с магистрала „Хемус“, със сигурност ще причини сериозни задръствания и аз съм против.

Попът видимо се нервира от това, което му казах.

Думите му бяха:

– Архитекте, аз също съм гражданин на София, но съм и гражданин на Долни Богров и ме интересуват не само софиянци, но и хората от Богров. Вие минавате и отминавате по пътя, интересува ви да не губите време, но ние живеем там. А животът в селото е вече невъзможен. Освен шума и автомобилните газове, невъзможно е да се пресече пътя. Ти знаеш ли, че покойниците от западната част на Богров не могат да ги докарат до църквата и гробището, които са в източната част. Архитекте, да знаеш, че ако не пуснеш светофара, ще те анатемосам.

И всичко това го каза с абсолютно сериозен тон.

В интерес на истината не очаквах такава реакция. Като се замислих, стигнах до заключението, че той е абсолютно прав. Не може и не бива удобствата на едни, даже и те да са мнозинство, да са за сметка на страданията на други, пък били те и малко на брой…

Освен това този светофар може пък да вземе и да подбутне изграждането на последната магистрална отсечка от Хемус до София, чакаща за реализация повече от 20 години. Казах му:

– Отче, дай ми малко време да помисля – и се разделихме.

Всъщност изобщо не мислих. Разпоредих спешно да се направи процедура за одобряване изграждането на светофар в центъра на Долни Богров.

След два месеца светофарът бе пуснат. И нямаше и седмица по-късно, неделя следобед, ми се обади моя добра приятелка, известна журналистка, която има вила в село до Елин Пелин. Тя нервно ме попита:

– Абе, Петре, кой идиот допусна този светофар в Долни Богров? Половин час чакаме в задръстване и не можем да преминем.

И отговорът ми беше:

– Ами, не знам, ще проверя…

Е, забравих да проверя. А светофарът стои там и до сега. Само че движението вече минава не през Горни и Долни Богров, а по осемкилометровата нова отсечка на магистралата. Впрочем това ми напомня, че и за тази отсечка може да има Малка Софийска история. И там имаше драми с кариери за инертни материали, отчуждаване и други интересни случки…

Прочетете всичките #МалкиСофийскиИстории в личния блог на автора