Щеше ли да е различна най-новата ни история, ако вербовчиците от ЦСБОП в далечната 1996 г. бяха нарекли новоизпечения си информатор Бойко Борисов псевдонима „Конфуций“, вместо да го нарекат „Буда“?

Може би щеше, ако псевдонимът на който и да е завербуван агент или информатор добавяше качествата, които притежава първоизточникът на прозвището.

Древнокитайският философ   Kong Qiu 孔丘, или както често се именува в литературата като Kongzi 孔子, Kongfuzi孔夫子 („учителят Кун“) или просто Zi – „Учител“ още преди близо 25 века създава своето учение за държавата и управлението, от което можем да черпим поука и наставления до днес.

Важни поучения за управлението ще  открием в книгата „БЕСЕДИТЕ на Конфуций, прочетени със сърцето“, създадена от китайската учена Ю Дан, доктор по филмови и телевизионни медии, професор във Факултета по изкуства и медии на Пекинския педагогически университет.

В Беседите един от учениците на Конфуций Дзъ Гун го попитал какво е нужно, за да бъде държавата мирна, а управлението стабилно:

Дзъ Гун попита как се управлява държава.

Учителят рече: „Доволно храна, доволно войска и народът да вярва в управата.

Дзъ Гун рече: „А ако силите не стигат от тез трите, кое можем изостави най-напред?“

Отвърна му: „Войската“.

Дзъ Гун рече: „А ако силите не стигат от тез двете, кое можем изостави най-напред?“

Отвърна му: „Храната. Кой нявга е избягал от смъртта?  Ала народ без вяра не може устоя“.

В своя коментар към диалога Ю Дан изтъква:

Отговорът на Конфуций бил съвсем прост, отвърнал, че са нужни само тре неща: достатъчно войска, достатъчно храна и достатъчно вяра.

Първо: за да бъде една държава силна, е необходимо да се подсигури с голяма военна сила.

Второ: нужно е да има достатъчно зърно, с което да се обезпечи добрия и охолен живот на народа.

Трето: народът трябва да има вяра в държавата.

Този ученик обаче бил малко дребнав и отвърнал: „Три неща са твърде много, ако трябва да се откажем от едно, кое да бъде то?“

Конфуций казал: „Ще се откажем от войската“, т. е. няма да се подсигуряваме с военна сила.

Дзъ Гун пак попитал: „Ако трябва да се откажем и от още нещо, кое ще бъде то?“

Конфуций напълно сериозно му отвърнал: „Ще се откажем от продоволствието“ – т. е., ако се наложи ще гладуваме.

След това добавил: „. Кой нявга е избягал от смъртта?  Ала народ без вяра не може устоя“.

Мисълта му е следната: Ако няма храна, със сигурност ще дойде и смърт, но кой от древността до днес е избегнал смъртта? Затова смъртта не е най-страшното. Най-страшното за една държава е народът ѝ да загуби вярата  и уважението си към управниците, защото тогава настъпва разруха и провал…

Ю Дан, „Беседите на Конфуций прочетени със сърцето“, Издателство „Кибеа“, 2011 г.

Де да го бяха нарекли Бойко Борисов през 1996 г. с агентурния псевдоним „Конфуций“, ама нали сме карък народ. Неслучайно нямаме в езика свещен на нашите деди думи като френската шанс или турската късмет.