ПАМЕТТА, КОЯТО ЗАПОЧНА С РАЗРУШЕНИЕ: 59. Паметникът 1300 години България – една друга история
Част първа или как „Паметникът пред НДК грейва във фешън оранжево…“

След „почистването“ реших, че е добре да проучим обществената нагласа за бъдещето на Паметника „1300 години България“ и направихме анкета. Тя събуди голям интерес и в нея участваха повече от 5000 граждани. От гледна точка на днешния ден си давам сметка, че сигурно е било по-добре да поръчаме социологическо проучване, но ние я направихме с покана към софиянци да изразят мнението си. Имаше най-разнообразни отговори, включително и цели научно-естетически разработки по темата

„Красотата и политиката в изкуството“

Мнозинството от анкетираните отговориха, че желаят паметника да се премахне. Преобладаващата част от тези мнения обаче бяха на типови бланки с определен ред за вписване на име, което говореше за организирана кампания.

“Опитите ми да убедя и ръководството на общината, и гражданите, че не е добре да се разрушава едно произведение на изкуството, защото е натоварено с политически негативи, се оказаха неуспешни.

Много граждани бяха записали, че желаят възстановяване на стените с плочите на загиналите от Първи и Шести пехотен полк. За разлика от не малка част от тези, които предлагаха възстановяването на стените, аз знаех, какво представляваха преди да ги съборят.

От трите стени, разположени на буквата П в първоначалния им вид, бях виждал останалите две. Южната, която бе самостоятелна, като на гърба ѝ имаше амфитеатър, наричан Монте Карло.Легендата бе, че понеже мястото е скрито и закътано, там ходели да играят „комар“.

Докато ние като ученици ходехме там да пушим

Западната част на този амфитеатър бе калкан на двуетажна казармена сграда, в която живееха военни със семействата си и по прозорците ѝ редовно висеше простряно пране…

Тази сграда през 70-те години бе съборена и стената бе оформена като калкан към бул. „Витоша“. Източната стена също е била калкан на казармена сграда и е била съборена заедно със сградата като за събарянето има две версии – едната е, че това се е случило след бомбардировките 1944 г., а другата, че е премахната в началото на шейсетте.

На нейно място през социализма бе изградена двуетажна ламаринена сграда на модна къща „Лада“, в която си поръчах и ми ушиха абитуриентския костюм.

Впрочем трябва да се отбележи, че проектантският екип, работил по НДК и околното му пространство, е мислил и за съдбата на Мемориала на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк. По проект на арх. Атанас Агура е предвидено плочите да се съхранят и поставят на специален монумент във втората част на Южния парк.

“За съжаление там историята е дълга и тъжна – от средата на 80-те години до наши дни, с три строителни разрешения, последното от които подписах аз през март 2009 г. с обещанието на тогавашния министър на отбраната пред българското войнство, че мемориалът ще бъде изграден до края на годината.

Реших, че все пак най-честния опит за окончателно решение на съдбата на паметника трябва да е при професионалистите – архитекти, скулптори, художници и дизайнери като те си кажат мнението с участие в национален конкурс. В заданието на конкурса заложихме да няма условие нито за запазването, нито за премахването му, което според мен даваше възможност за предложения и в двете посоки.

Тогава ме атакуваха и от двете страни

В Общинския съвет имаше съветници, които настояваха изрично да се запише, че съществуващия монумент трябва да се премахне, а в същото време група млади колеги от сдружение „Трансформатори“ искаха да се възстанови паметника в оригиналния си вид.

Преди конкурса разговарях с проф. Старчев и го помолих и той да участва в конкурса, и да предложи решение за реновиране, но той категорично отказа, може би съвсем основателно. За мое съжаление нито един от конкурсните проекти не даваше добро решение – нито тези, които предлагаха да се запази, нито тези, чиито проекти бяха за изцяло нов паметник.

И се взе решение конкурса да се анулира

Въпреки убеждението ми, че с едно разумно обновяване, монумента „1300 години България“ има бъдеще като модерен символ на вековната ни държава, колегите архитекти, художници и скулптори не показаха, че това е възможно.

“Така с решение на Столичния общински съвет от 18.12.2014 г., взето с 42 гласа „за“ и само с 3 гласа „против“ бе постановено Паметник „1300 години България“ да се премахне.

Междувременно в средата на 2014 година при мен дойдоха група бивши военни, достолепни възрастни хора, свързали съдбата си с Българското войнство. Сред тях бяха доц. доктор Иван Сечанов – председател на Съюза на ветераните от войните, лейтенант о.з. инж. Петър Велчев – председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, генерал о.з Стоян Топалов – председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и капитан о.з. Атанас Илиев – председател на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища. Те бяха организирали Инициативен комитет за възстановяване на паметника на Първи и Шести пехотен полк и дойдоха за помощ при реализиране на идеята им. Събрахме и им предоставихме цялата налична документация. Споделих с тях, че според мен не би следвало да има възстановяване във вида, в който са били стените, тъй като към градината ще се получат три глухи калкана.

И ако все пак се вземе решение за премахване на Паметника „1300 години България“, следва да се търси не просто повторение на старото решение за войнишкия паметник, а такова, съобразено с наличната обстановка и среда.

Инициативният комитет прие мнението ми и след като конкурсът се провали, внесе в Столичния общински съвет изработено по възлагане от тях предложение. Това предложение получи подкрепа от общинските съветници с обещание за стартиране на процедура.

След моето напускане, общината в спешен порядък разруши паметника. Бе обявен нов конкурс, вече със задача да се възстанови Мемориалът с плочите на загиналите от на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк.

Този конкурс също не даде добри резултати и бе анулиран

“Така на мястото се постави само старата скулптура на лъв с щит, с карта на Сан Стефанска България на едно кръгло хълмче, което в мащабите на градината на НДК стои малко самотно, да не кажа комично.

Преди…

Сега…

Дано все пак някога се реализира идеята, заради която разрушиха Паметника „1300 години България“.

Аз обаче си мисля, че май ситуацията в момента повече отговаря на култовата реплика „…а дано, ама надали…“.