„От Витоша по-високо нéма“ – така казва от столетия шопът за прекрасната планина на юг от София. Улпия Сердика, храмът Света София, Витоша и минералният извор са четирите основни елемента в герба на столицата ни…

ТРЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ: 55. От Витоша по-високо нéма…
Част първа, където след романтичните спомени от младостта, авторът ни въвежда в днешната ситуация, която сякаш е заимствана от романа на Джоузеф Хелър “Параграф 22”

Очевидно интересът към проблемите на Витоша е минимален, ако не се броят уточненията кой по ред е Планът за управление. Това пък на свой ред показва, че всички ние заедно си заслужаваме днешното състояние на нещата и на планината…

ТРЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ: 56. От Витоша по-високо нéма…
Част втора, в която планината страда, софиянци безнадеждно чакат, институциите мълчат, природозащитниците си траят…

На 05.03.2015 г. в залата на БАН бе оповестено началото на работата по „Актуализация на плана за управление на Природен парк Витоша“ за периода 2015-2024 г. Задачата бе възложена от МОСВ на „Пролес Инженеринг“ ООД с финансиране по европейска програма. На презентацията изпълнителят даже обеща разработване на геобази данни и карти и развитие на Географска информационна система за Природния парк.

И така с надежда за ново и по-добро развитие на 30.09.2015 г. отидох на представянето и общественото обсъждане на проекта, което се състоя в голямата зала на резиденция „Бояна“.

Тогава аз все още бях в столичната община След час и половина представяне на състава на авторския колектив и 30 минути докладване на плана, установих, че този проект, поне според мен, няма никакви шансове да се приеме. Това го заявих публично при изказването ми в зала:

Поектът се плъзгаше по проблемите, в него се улавяха видимо поръчкови елементи и на практика не отговаряше на въпросите, които чакаха решение от години…

Което излезе факт – след това финално докладване и внасянето му на 30.10.2015 г. МОСВ – точно преди 7 години, планът е до никъде.

Интересно е дали са „усвоени“ парите по европрограмата?

Всъщност не до никъде – на 01.09.2021 г. с решение № 6-П/2021 г. Министърът на околната среда и водите прекратява административното производство по преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка (ЕО), в т.ч. и оценка за съвместимостта (ОС) с предмета и целите на опазване на защитените зони на актуализация на плана за управление на Природен парк Витоша за периода 2015 г. – 2024 г., включително разработване на геобаза данни и карти за развитие на Географска информационна система, с възложител ДПП „Витоша“.

Носят се слухове, за чиято достоверност не съм сигурен, че изпълнителят Пролес ООД е отстранен и че с довършването на Плана са натоварени горките вездесъщи служители на Дирекция Природен парк “Витоша”. Вторият десетгодишен период, през който трябваше да действа новият План за управление изтича след две години, а финалният срок за използване на средствата от вече изтеклия през 2020 г. програмен период на ЕС е края на следващата година… и те така…

А за информация на любознателните прилагам становището на НАГ, подписано от мен след общественото обсъждане на 30.09.2015 г….и сега като си го чета, не виждам нещо, което бих променил⇓

″До

1. МОСВ – Защитени територии
2. Дирекцията на ПП „Витоша“ към ИАГ Гр. София, ул. „Антим I“ №

3. „Пролес инженеринг“ ООД Гр. София, бул. „Хр. Ботев“ № 68

Във връзка с проведеното на 30.09.2015 г. обществено обсъждане на Актуализация на План за управление на Природен парк „Витоша“ за периода 2015 – 2024 г., приложено изпращам Ви допълнително становище на Столична община – Направление „Архитектура и градоустройство“.

Настоящото е допълнение към изпратеното Ви по факс и електронна поща становище с приложения на Главния архитект на СО с изх. № РА-92-00-421(1)/30.09.2015 г.

Главен архитект на Столична община: арх. Петър Диков

Предложенията засягат следните аспекти на плана:

Зониране:

Считам, че зонирането е твърде окрупнено. Обособени са големи зони, които не са еднородни по характер и не следва да бъдат третирани с общ режим. В една и съща устройствена зона, без да става ясно по какви критерии, са включени разнообразни по характер и функция територии, които имат различен законов статут и изискват различен подход при управлението им.

Такива например са вододайните зони на Витошките реки Бистришка, Железнишка и Янчовска, водите от които се включват директно в Рилски водопровод; липсват границите и специфичните режими на ловното стопанство и на високопланинските пасища част от които са местообитания на редки и защитени видове; не са отразени ерозираните и нарушени терени около кариерите при Владая и пр. Всички те имат своя конкретна специфика, законов статут и различни режими на опазване и ползване.

Липсват ясни насоки за природосъобразно управление и ползване на земеделските земи, включени в територията на Парка.

Считаме, че при определянето на зоната за туризъм с крайселищен краткотраен отдих не са отчетени спецификата на релефа и достъпа до Парка. В зоната е включена голяма територия с твърде разнообразен характер. Тук има чисто земеделски площи, разположени между Ярлово и вилна зона Ярема, както и югозападно от Железница. Наситени с налични и предполагаеми обекти на КИН са териториите около Железница и Бистрица, които предполагат различни форми на културен туризъм. Тук са включени и най-стръмните плътно залесени, лошо ослънчени и непривлекателни северни склонове на планината, които не случайно са най-слабо посещаваните. В миналото, именно с цел преодоляване на тези височини и отвеждане на туристите до поляните над Копитото и около х. Момина скала и Златни мостове, които и до днес са една от най-посещаваните туристически дестинации на Витоша, беше изграден туристическия лифт Княжево – Копитото.

Включването на толкова разнообразни по характер територии в обща зона създава предпоставки за неопределеност, неясноти и неточности в управлението им и при създаването на последващи документи и планове.

Зоната на хижите, сградите за подслон, административните центрове за управление и поддръжка на парка и спортните съоръжения също включва твърде голяма и нехомогенна територия, която се нуждае от допълнително разграничаване в подзони. На плана ясно са очертани съсредоточията от обекти и ядрата, които оформят подзоните. Предлагаме бъдещите режими да се съобразят основно със съществуващите обекти и начините за устойчиво използване на територията им, без увеличаване на легловия капацитет. Предвижданите мерки следва да бъдат насочени към тяхното осъвременяване и модернизация, както и към насищането на прилежащата им среда с подходящо за планината благоустрояване и съоръжения за игри и спорт. Предвид близостта на града, не подкрепяме строителството на нови обекти за подслон. Считаме за важно между отделните подзони, които следва да бъдат определени въз основа на специализиран анализ, да останат свободни пространства от естествения характер на средата. Това още повече би доближило плана до основните му цели, а конкретизирането на режимите ще внесе точност и яснота при последващо проектиране.

Намираме за целесъобразно и необходимо зоната за опазване на приоритетните природни местообитания, която попада основно извън Столична община, също да бъде разделена на подзони, което ще спомогне за конкретизиране и диференциране на подходите и достъпа и по-ясното управление и ползване на територията.

Предлагаме планът да предвиди и предложи по-добри възможности за развитие на пешеходния туризъм в южната част на планината, както и по-тясна и прецизна обвързаност на маршрутите между Пернишкия дял и тези на територията на Столична община. Това ще спомогне за цялостното и пълноценно развитие на туризма, независимо от административните граници на общините.

Във връзка с развитието на зоната Бистрица – Железница, която е подходяща за крайселищен отдих, предлагаме да се проучи и създаде схема на пешеходните и веломаршрути в района с добавяне на конкретни пешеходни исторически маршрути по местата с местни традиции, оброчища и пр. Такива маршрути следва да се предвидят както на територията на парка, така и в прилежащите до границата му обекти. Също така препоръчваме да се определят отделни режими за различните форми на ползване на земите, както и кътове за туризъм и рекреация в съответствие с изискванията за опазване на средата.

По отношение на зоната над Владая с включените в нея нарушени територии, също би следвало да се определят конкретни функции, както и съответните режими и препоръки за възстановяване, управление и ползване. Територията е разнообразна и с много интересни възможности за крайградски отдих. Предлагаме да се застъпят приоритетно площадки и съоръжения за различни видове спорт с по-масов характер, имайки предвид, че в нея вече присъстват велотуризма и скалното катерене.

Определено считаме, че всичко посочено до тук би спомогнало за изясняване и конкретизация на режимите както на плана за управление, така и при изработването на последващи специализирани планове и програми за територията, а оттам и за по-адекватен и своевременен избор на различни форми и начини за финансиране при подготовка и реализация на приетите мероприятия.

Достъп до парка

Считаме, че планът трябва да даде ясен приоритет на достъпа до планината от селищата в подножието с въжен транспорт. Препоръчва се настоящата карта на инфраструктурата да се допълни с предложения за подмяна и доразвиване на мрежата от лифтове. Направленията за удължаване на трасетата на съществуващите лифтове следва да са в посока на връзките с масовия градски транспорт и буферните паркинги, организирани около тях. Би следвало да се обмисли възможността за възстановяване и удължаване на Княжевския лифт от последната трамвайна спирка до безлесната част на Планинишките ливади, които се явяват разпределител на туристическите потоци, търсещи Момина скала, Златни мостове или Дендрариума. Изключителни възможности за туризъм към по-слънчевата югоизточна част на планината предлага превръщането на съществуващата товарна въжена линия Академика в пътническа. Предлагаме с плана да се обърне специално внимание на обвръзката на пешеходните маршрути с лифтовите станции.

Увеличаването на броя на лифтовете ще доведе до по-равномерно разпределяне на потока от посетители и туристи в рамките на парка. В допълнение това ще представлява съществен принос в осъществяването на политиката, насочена към значително ограничаване на автомобилното натоварване на планината.

Опазване на природната среда във високите части на планината

Районите около хижа Алеко и Черни връх са най-посещаваните зони и поради това са най-застрашени от увреждане на природната среда. В Плана и в последващите го проекти, планове и програми следва да се предпишат и осъществят мерки за недопускане на нерегламентирани пешеходни маршрути. С цел превенция и защита от увреждане вследствие на пешеходно натоварване и ерозия, се налага съществуващите пътища и пътеки да бъдат подходящо укрепени и благоустроени.

Режимът за съществуващите ски писти следва да бъде насочен към възстановяване, преоборудване и модернизация. Предвид ограничената територия между двата резервата и вододайната зона, разширение може да се търси единствено в района на Капакливец.

За децата и начинаещите скиори, освен в района на Ветровала и Офелиите, може да се пристъпи към поставяне на влекове с дължина до 100-200 метра на подходящи места в близост до хижите.

Настоящите предложения и препоръки са изготвени въз основа на предоставения проект за актуализация на Плана за управление на природен парк Витоша и са съобразени с насоките за устойчиво развитие и управление на подобни територии на европейско и местно равнище