АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: #МалкиСофийскиИстории. Сезон втори
ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЕКИ: 63. Трябва ли проектантите да носят отговорност
Под всеки проект има поне три подписа – на архитект-проектант, на архитект-надзорник и на архитект-администратор. В обществото, а и в колегията обаче има един виновен – архитектът-администратор…


арх. Петър Диков

Случаят се развива лятото на 2011 година. Аз по това време живеех в Карпузица и всеки ден пътувах с личния ми автомобил по „Цар Борис III“ до НАГ и обратно. Обади ми се приятел и ми съобщи, че в парка до стадион „Славия“ се строи. Обясних му, че там няма как да се има строеж, защото по план е зелена площ. Освен това всеки ден минавам покрай парка и ако има някакво строителство, щях да видя. За всеки случай обаче на връщане от работа се отбих по локала и спрях до парка. Влязох пеша по алеята и видях, че зад първия ред дървета има ограден терен и в него усилено се работи – кофрира се трета плоча. Вратата към обекта беше затворена с верига с катинар. Извиках един работник, казах му кой съм и го помолих да ми отвори, за да разгледам обекта. Той ми обясни, че шефът им излязъл от обекта, заключил ги и те нямат ключ – той може да отвор, когато се върне…

На следващия ден се обадих в район Красно село и поисках да направят справка какъв е този обект и на какво основание се строи. Обясниха ми, че знаят случая, проверили са документацията и са установили, че собствениците имат строителни книжа.

Гнили ябълки в кошницата на НАГ?

Когато попитах какви са тези строителни книжа и кой ги е одобрил, отговорът бе, че са одобрени в НАГ. Веднага изисках документацията и се оказа, че през февруари същата година, до като аз съм бил една седмица в отпуск, в НАГ е одобрен проект, наречен „възстановяване на изгубени строителни книжа“ за обект „Сграда на Общинска фирма „Озеленяване“ в парк Славия“.

Припомних си, че преди това три пъти бе правен опит да ми бъде дадена за подпис виза за този обект, което категорично отказвах, спазвайки ограниченията на ЗУЗСО за строителство в паркове и градини.

Колежката, която бе придвижила скоростно процедурата и която беше известна сред колегите като Фуше на НАГ, освободих в много кратко време, а колегата, подписал „възстановените строителни книжа“, за когото приех, че може и да е бил подведен, напусна няколко месеца след случая.

Изисках чертежите от архива и установих куриозни факти

Чертежите за „възстановяването“ са изготвени и подписани от колежка архитект (името не си спомням). По приложената кадастрална скица –сградата  е била приватизирана и след това съборена години преди събитията – обектът  е с площ от 224 кв. м. и е на един етаж.

А според „възстановените строителни книжа“ сградата е – колежката  е направила съвестно общи коти от двете страни на чистия правоъгълник на първия етаж 20 на 30 метра – със застроена  площ 600 кв. м. или има малка разлика в квадратурата.

Освен това в приложения разрез бяха показани три пълноценни етажа.

Така от едноетажен обект с РЗП 224 кв. м., са предвидени за възстановяване 1800 кв. м.

Отделно непонятно как колегите от районната администрация са решили, че одобрен проект за „възстановяване на загубени строителни книжа“ е равносилен на строително разрешение.

Директорът на ДОСК подписа заповед за спиране на строителството поради установена незаконност на строежа. Цялата документация бе предадена на ДНСК, тъй като по закон в правомощията на държавната структура бе да премахне незаконния строеж. Строежът си стои и до сега – единадесет години след случая, не е ограден и определено представлява опасност за посетителите на парка и най-вече за децата. Това ясно се вижда от снимката.

При такива случаи винаги се търси вина в администрацията

Сигурно има основание, но съществена, според мен, е и отговорността на „проектантката“, както и нейния опит да заблуди администрацията.

С изрично писмо до КАБ поисках да се разгледа случая от етичната комисия на Камарата. След година и половина получих отговор, че поради минала давност случаят е приключен. Обаче въпросът стои отворен. Под всеки проект има поне три подписа – на архитект-проектант, на архитект-надзорник и на архитект-администратор. В обществото, а и в колегията обаче има един виновен – архитектът-администратор.

Многократно съм задавал въпроса, ще го задам и сега – не е ли време всеки участник в процеса да носи своята отговорност…

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter