Предишният анализ за възстановената „земеделска“ земя отново ме върна в 2008 г., когато в бунтовния район Младост се правеха обсъжданията на цялостните подробни устройствени планове на ж.к. Младост и на изменението на ОУП София. Срещите с жителите на района бяха многобройни, много емоционални, а настроенията сред тях бяха предреволюционни. Тези срещи за плановете на осемте части на комплекса се провеждаха в големи зали – в читалището на Младост 1 и в училищните салони на 131-во, 144-то и 145-то училище. На всяко обсъждане се събираха повече от 500 – 600 души. Салоните винаги бяха претъпкани.

Хората се интересуваха от това какво предстои, както и искаха да бъдат чути проблемите им, притесненията им и очакванията им.

Добре е да припомня, че някои по онова време ме обвиняваха, че правя формални обсъждания… е, сега вече се правят истински, онлайн…

На тогавашните обсъждания на първия ред в салона обикновено сядаха най-лютите борци срещу застрояването и презастрояването и с бойки изказвания призоваваха хората от комплекса на бунт.

Неясно защо повечето от тях бяха политически активисти

А те, гражданите, бяха нервни и ядосани – викаха, обиждаха, освиркваха и мен, и проектантите. И с основание, защото това, което се беше случвало в годините назад бе наистина нагло и безочливо – с  частични градоустройствени изменения, върху детски площадки и изградени зелени площи, на възстановената собственост на „земеделска“ земя, беше масово бе разрешавано да се строи.

А хората, които живееха в съседните блокове, разбираха едва когато се появят багерите.

На всички тогава им бях виновен аз – човекът, който “презастроява“ и съсипва София

Независимо от факта, че тази ситуация я бях заварил. Все пак тогава олицетворявах действията на общината – и предишни, и настоящи, и освен това им идвах “на крака“ да им представям проектите…

При тези обсъждания обяснявах каква е причината за това ново строителство и какво ще направя аз като главен архитект за да го огранича. На първо място трябва да се завършат и приемат цялостните планове на комплекса при пълна прозрачност и информация за гражданите какво се предвижда.

В тези планове трябва да се определят за публични нужди – озеленяване, училища, детски градини, частните имоти, които са възстановени върху съществуващи изградени зелени площи, детски и спортни площадки или са върху предвидени за образование и болници терени. А общината – за  да се осъществи законово такова предвиждане, да се защитят зелените площи и публичния интерес, но  едновременно с това да се спазят изискванията на Конституцията – трябва  след това, въз основа на влезлия в сила план да отчужди тези „земеделски“ имоти.

При тези обсъждания установих със съжаление, че настройването на хората срещу плановете се правеше съвсем целенасочено…

Имаше следния случай – става възрастна жена и разпалено започва да обвинява проектантите и администрацията, че срещу нейния блок в зелената площ била предвидена нова осеметажна сграда. Помолих я да покаже къде е този блок, в който живее, защото практиката бе след всяко обсъждане да се преценяват заложените в проекта нови сгради в реституирани частни имоти и ако има засегнати граждански и публични интереси, да се преработи плана. Такива преработки се правеха след всяко обсъждане. Съществуваха едни чертежи с „кръстове“, на които лично зачертавах с дебел флумастер необоснованите предложения за застрояване или предложения, срещу които имаше силно гражданско недоволство. Госпожата каза в кой номер блок живее и главният архитект на Младост – тогава арх. Б. Къдрева, която покрай тези планове също отнесе огромно количество хейт, го показа на чертежа – пред него в проекта бе само зелена площ. На въпроса от къде е видяла този осеметажен блок, гражданката си призна – не съм го видяла, аз не разбирам от чертежи, така ми казаха…

Цялостните планове на Младост бяха приети от СОС година по-късно само с по няколко възражения, и то основно от засегнати собственици на имоти, предвидени за публични мероприятия. Аз и тогава, а и сега нямам проблем да обяснявам какво се случва, защо се случва и какво трябва да се направи, за да има разумен компромис между правата на собствениците на имоти според Конституцията и законите от една страна, и общите интереси на гражданите за добра, здравословна, подредена и чиста жизнена среда от друга.

За илюстрация прилагам два от петте плана…и тези и останалите три могат да се видят на сайта на НАГ…вече може би като чакащи новата вълна от частични изменения…

Още един детайл от градоустройствената сага в бунтовния район Младост беше обсъждането на Общия устройствен план. Без изрично да е изискано от Закона, направихме това обсъждане на две места – в  жилищния комплекс и в Горубляне – кварталът, където живеят основната част от наследниците на бившите собственици на имоти, отнети през комунизма, за да се построи ж.к. „Младост“.

В читалището на Горубляне пак обяснявах, само че на другата страна в конфликта – на собствениците. И там ме освиркваха, обвиняваха ме, че едва ли не съм заклет комунист, който иска втори път да им отнеме собствеността.

Юнаците от обсъжданията в ж.к. „Младост“ обаче бяха на последния ред и то на балкона… и не казаха дума.

А отново аз обяснявах на недоволните граждани на Горубляне, как техните земи, които са предвидени за озеленяване или за други публични нужди, ще се отчуждят и те ще се обезщетят – по  закон и в съответствие с устройствените планове.

Е, обясних им честно, че срокът ще е дълъг – по мое предложение в ЗУЗСО се удължи заложения тогава в ЗУТ срок от 5 години на 15. Колкото и сега да звучи странно, но хората разбраха и приеха.

И зачакаха… чакат и до сега…14 години…

Нека сега да отидат борците за зеленото да обяснят на собствениците от Горубляне какво ще се прави…

Дали терените между Младост и Горубляне да останат за парк като се отчуждят, или да се застроят с поредните блокове…

Ако се отчуждят, както се отчуждиха имотите в ж.к. „Младост“, горублянци ще има още много да чакат…

Другото решение е, както бях писал преди време, да се чака нов 9-ти септември, след който всичко да стане общонародна собственост. Така собствениците ще пият по една студена вода, а борците срещу застрояването и за спасяване на зеленината да обявят, че са победили.

Иначе за мен продължават да пишат по форумите

„В една нормална държава този човек щеше да говори на роднините си през решетките…“.

Дали ще познаете кой спасител на София е написал това? Предлагам му да отиде да си поговори с горублянци, а и не само с тях…

А на десните хора, към които се причислявам и аз (май и този спасител), да обясни как се грижим за свещеното и неприкосновено право на собственост, защитено от демократичната ни Конституция…