Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и  страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.

АНАЛИЗИ БГ

15. Преместваемите обекти – тенекии, кашони, далавера и още нещо…

Когато постъпих в  общината през м. февруари 2006 г., в София се вихреха на всеки ъгъл ръждиви тенекиени „павилиони“, грозни очукани сергии и будки от всякакъв калибър и всякакъв размер, хладилни витрини по тротоарите и т.н. Бяха се появили и „преместваеми обекти“ със стотици квадратни метри площ и странни „сглобяемо-разглобяеми“ конструкции, като например дискотека „Амнезия“ в Студентски град, станала известна с убийството на един младеж до нея – „преместваем обект“ с близо 1000 кв.м. застроена площ, който неясно как би могъл да се „премести“. Заповедта за премахването му влезе в сила след съдебни дела, продължили повече от три години.

Естествено първо започнахме с преглед на статута на наличните обекти. Немалка част от тях изобщо нямаха документи или бяха с изтекли разрешителни. За такива обекти стартирахме кампания за спешно премахване. Разбира се имаше  проблеми – собствениците се защитаваха по всякакви начини и с всички средства. Един от куриозните примери – на  ул. „Раковски“ между бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Аспарух“ имаше поставени на тротоара четири хладилни витрини, което го стесняваха до ширина за преминаване около метър. Заповедта за премахване бе с предварително изпълнение. Тази заповед бе отменена от съда по жалба на собственика, като мотивът бе, че търговецът държал във витрините бързо разваляща се стока и ако премахне хладилните витрини ще претърпи значителни финансови загуби.

Процедурата се проточи близо година…

И до днес не ми е ясно какви приходи на собствениците носят такъв тип обекти, но за отменяне на заповеди за премахване са ми се обаждали общински съветници, зам. министри, министри, депутати и т.н. Трябва да се похваля обаче, че не сме допускали никакви изключения…

В рамките на година и половина успяхме да се справим с тези обекти. Имаше, обаче, една друга група „преместваеми обекти“, които бяха с редовни документи, в които договорите бяха с много дълъг срок – имаше   случаи със срок 25 години…, а някои дори бяха безсрочни. Тези собственици си мислеха, че имат неограничени във времето и неотменими юридически права. Имаше и куриозни договори. Например един обект – кафене  в градината на НДК, бе получил безсрочен договор за „поставяне“ срещу задължението:

„да почиства от сняг и от листа“ площ с размер на 200 кв.м. около обекта“

По тротоара около Медицинския комплекс – ул. „Георги Софийски“, бул. „П. Славейков“ и бул. „Гешов“ –  имаше десетки павилиони, разрешени от кого ли не. На територията на „Женския пазар“ бяха разположени стотици сергии, покрити с ламарини, найлони и други подръчни материали, включително и в градинките и зелените площи. Около Народната библиотека имаше павилиони и сергии на знайни и незнайни собственици. Под колоните на площад „Гарибалди“ се вихреше цял пазар със сергии с гащи, чорапи, сутиени и други важни стоки. И така в цяла София, като разбира се най-много бяха на най-представителните и най-оживени места, които разбира се са и най-търговски. Премахването на тези сергии обаче имаше и социални, и чисто човешки измерения, тъй като на хората, които работеха на тях, им се отнемаше препитанието и те се бореха с всички позволени и непозволени средства да продължат да работят. Сергиите на пл.“Гарибалди“ например бяха типичен такъв случай. Група жени, работещи на тези сергии, чакаха с часове пред кабинета ми в опит да остане пазара и да си спасят работата. Една от тях, в напреднала бременност, ми обясняваше, че ако премахнем пазара, ще седи пред кабинета ми, ще роди там и ще кръсти детето на мен…

Е, намерихме компромисно решение – предложи им се ново място…

За справяне по законен път с този хаос, разбира се, първо трябваше да се въведе ред. А редът се налага с норми. Поради тази причина за много кратко време изготвихме нормативен документ с дългото име „Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност /НПОРИМЕРД/  на територията на Столична община. Тази наредба се разработи под ръководството на арх. Росица Пангарова – един много добър специалист в областта на градската среда и рекламата, като се използва богатия западноевропейски и основно френски опит в тази сфера. Наредбата бе приета от Столичния общински съвет на 20.12.2007 г. Това бе първият по рода си такъв документ в България. Впоследствие всички големи общини заимстваха от нашата наредба и съставиха почти подобни свои.

Наредбата не бе посрещната с възторг от собствениците на преместваеми обекти и рекламни съоръжения и в продължение на две години се водиха съдебни дела, докато най-накрая през 2009 г. с известни изменения и корекции тя все пак влезе в сила. Не беше като вълшебна пръчка, която магически да промени нещата, но бе необходимото начало. С тази наредба беше направена, както се казва, една малка крачка по пътя за „почистване“ и подобряване на градската среда в София, но беше извършен голям скок във въвеждането на ред и правила.

Разгледайте личния блог на автора!