Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.
АНАЛИЗИ БГ
- Реконструкцията на Женският пазар – или как бе оперирана една язва в центъра на София
2. Кръстовището на телевизионната кула – дървета и автомобилни газове
3. Парк Възраждане – новият парк на София
4. Реконструкция на сградата на НАГ или как с хубавото бързо се свиква
5. Северната скоростна тангента – спорове, скандали и реализация
6. Трамвай „Безумие“ или защо няма трамвай до Студентски град
17. Лъвов мост – един възстановен паметник
Лъвов мост е една от емблемите на София. Построен е през 1889 г. – две години преди да се построи Орлов мост – другият мост – символ на София. Лъвов мост е на север от тогавашния компактен град, при това свързва с железопътната гара – изключително важна за онова време и построена една година преди моста. По Лъвов мост е изградено и трамвайно трасе, по което са се движели първите 25 трамвайни мотриси, тъй като първото трамвайно депо за шестте маршрута и 23-те километра трамваен път е между гарата и “Лъвов мост”.
С развитието на София “Лъвов мост” все повече се превръща в едно от най-възловите градски кръстовища. Изграждането на бул. “Сливница” с две платна по четири ленти, индустриалното развитие на София на север, развитието на градския транспорт, както трамвайния, така и автобусния и тролейбусния, натоварваха “Лъвов мост”, като заедно с “Орлов мост” тези кръстовища бяха най-задръстените в транспортно отношение точки на града.
При Лъвов мост обаче имаше и едно допълнително усложнение – близостта до най-големия Софийски пазар – Женския пазар. Това създаваше допълнително много сериозно натоварване с пешеходно движение. Не случайно в сутрешната сводка на радиостанциите през деветдесетте години “Лъвов мост” водеше винаги в статистиката на най-задръстените кръстовища.
В същото време “Лъвов мост” бе загубил изцяло визията си на културен и архитектурен паметник. Самият исторически мост работеше само като автомобилно трасе, а пешеходците преминаваха по две грозни, вероятно изградени като временни пасарелки от двете му страни. Хората нямаха нито физически, нито визуален цялостен поглед върху архитектурния паметник. Имахме един паметник, опакован с тръби и ръждясали пасарелки, пълен с автомобили, автобуси и трамваи и недостъпен и невидим за човека.
Идеите за реконструкция на кръстовището “Лъвов мост” отдавна са се появявали инцидентно може би от 60-те години на миналия век. В повечето случаи те са били като част от едно цялостно решение за реконструкция на бул. “Сливница”.
След моето постъпване в Столична община, първият колега, който дойде при мен с идеи за реконструкция на Лъвов мост бе арх. Митко Димитров. Той пръв разви идеята за кръгово кръстовище. Идеите, които предлагаше, бяха със сериозни реконструкции на коритото на реката, създаване на водни площи чрез завиряване, значителни по площ премоствания.
В същото време вървеше проектирането на втори диаметър на метрото и работата по една от важните метростанции – Лъвов мост. Бях длъжен да опитам заедно с изграждането на метростанцията да се изпълни и реконструкцията на моста и кръстовището.
Възложено бе изработването на изменение на подробния устройствен план за зоната на кръстовището, като основа за бъдещ инвестиционен проект.
Използвахме идеите на арх. М. Димитров за създаване на кръгово кръстовище с два нови автомобилни моста и освобождаване на” Лъвов мост” само за пешеходно движение и преминаване на трамвая в историческия му вид – със стълбове за контактната мрежа в средата между двата коловоза.
Процедурата бе проведена публично, решението бе съгласувано с всички необходими институции и влезе в сила. При изработването на проекта бяха проучени и решени десетки сложни проблеми, особено с инфраструктурата в зоната на “Лъвов мост” – големи топлофикационни колектори, канализационни колектори, осигуряващи големи градски територии, магистрални водопроводи, кабелни трасета 110 киловолта и т.н. Примерно кабел 110 киловолта пресичаше южното платно на бул. “Сливница” между “Мария Луиза” и “Раковски” на 50 см. под асфалта. Това ограничаваше възможността за развитие на нормална изходяща рампа по южното директно трасе на “Сливница”, което наложи тази рампа да бъде с наклон на ръба на нормата.
Тогава – 2009 г. упорито настоявах в бюджета на Столична община да се включи реконструкцията на кръстовището “Лъвов мост”, за да се строи заедно с метростанцията. Това не се случи и строителството на метрото започна без решение за моста. В продължение на година и половина софиянци изтърпяха неудобствата на практически затвореното кръстовище -“Лъвов мост”.
Въпросът с реконструкцията обаче стоеше на дневен ред и през 2012 г. обектът влезе в бюджета за следващата година
И тогава тръгнаха критики на “експерти”. Обясняваха, че предложеното решение не е добро, предлагаха да остане автомобилното движение по историческия мост и да се изградят бетонови пешеходни пасарелки, тоест да се запази наличното състояние, но с много допълнителни пари. И архитектурният паметник “Лъвов мост” да остане невидим и само за автомобили. Основните критици група “Град” активизираха сериозна медийна пропагандна машина, за да не се случи рекострукцията.
Куриозно и арх. Димитров се отрече от идеите си и започна да говори срещу проекта
Все пак проектът стартира, като създаде още една година неудобства на столичани. Пролетта и началото на лятото на 2014 година бе много дъждовно. Даже нощем не можех да заспя от шума на проливния дъжд и си представях как придошлата Владайска река отнася кофражите и прясно излетия бетон на новите мостове. За щастие това не се случи. Но една нощ водата влезе в метростанцията. Цяла нощ строителите и служителите на метрополитена се бориха с проблема, но на сутринта метровлаковете вървяха нормално. През есента на 2014 г. възелът “Лъвов мост” бе пуснат в експлоатация.
Софиянци получиха един прекрасен, реконструиран и видим архитектурен паметник, с възстановена визия и функции. Кръстовището на “Лъвов мост” не само приключи със задръстванията, но изобщо изпадна от проблемните транспортни точки в София. Гражданите на квартала получиха една малка, но важна градинка на моста. Извади се и се експонира археология, която е ценна за историята на София. Реконструираха се и се подобриха важни инфраструктурни колектори за цяла София. А тази година млади колеги спечелиха с проект „Речен площад Лъвов мост“ одобрението на софиянци за реализацията му…
Всичко това се случи, въпреки съпротивата и „добронамерените“ усилия на „доброжелатели“ и „експерти“ – в София бе възстановен един прекрасен архитектурен паметник…
Сбогувахме се с ръждясалите пасарелки
- Южната дъга – необходимата градска магистрала на София
- Кръстовището на бул. „Черни връх“ и Околовръстното – водопровод и бартер
- Софийският магистрален ринг – последната отсечка – Бъкстон-Люлин
- Софийският магистрален ринг – защо се бави последната отсечка – Бъкстон-Люлин
- Южната дъга – продължение… Ще има ли „Младост“ връзка с Околовръстния път
- Южната дъга – трета част – едно градоустройствено чудо
- Софийският околовръстен път – Запад шампионски срокове на проектиране и изпълнение
Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter
Предходни анализи в рубриката
