Поредицата #МалкиСофийскиИстории е автобиографична и ще проследи редица бивалици и небивалици, с които арх. Петър Диков се е сблъскал като главен архитект на София от 09.02.2006 до 08. 02. 2016 година. Тепърва, след като прочете историите, предстои публиката да реши няма ли да сложи едно подзаглавие на поредицата – „Житие и страдания грешнаго главнаго архитекта“, по примера на големия и може би вече малко известен за широката публика български възрожденец Софроний Врачански.
АНАЛИЗИ БГ
- Реконструкцията на Женският пазар – или как бе оперирана една язва в центъра на София
- Кръстовището на телевизионната кула – дървета и автомобилни газове
- Парк Възраждане – новият парк на София
- Реконструкция на сградата на НАГ или как с хубавото бързо се свиква
- Северната скоростна тангента – спорове, скандали и реализация
- Трамвай „Безумие“ или защо няма трамвай до Студентски град
- Многострадалната софийска Централна минерална баня
Част първа – предисторията от праисторията до началото на третото хилядолетие
В края на 2006 година се яви идеята от сградата на Централната минерална баня да се махне музейната част и тя да възстанови изцяло функцията си на баня или по скоро на СПА център – този така модерен в последното десетилетие термин. Като пример се сочеше минералната баня “Сечени” в Будапеща. Аз тогава се възпротивих и успях да убедя кмета Борисов, че тази идея е несъстоятелна. Първо заради напредналата работа по музейната част и второ, че минералният комплекс “Сечени” в Будапеща е разположен в парк и е развит с модерна нова част и три огромни външни басейна.
В София има такава възможност – Минералната баня в Овча купел, но тя стои и се руши повече от 30 години
И тези, които продължават да сравняват Минералния комплекс “Сечени” в Будапеща с нашата Софийска Централна минерална баня им предлагам да насочат вниманието си към Овча купел…ще бъде по-честно…
Музеят за история на София, за когото бе предназначена ремонтиращата се част от Банята, музей с хиляди ценни и интересни софийски експонати, беше бездомен от много години – последно е бил в сградата на бившето Руско посолство на ъгъла на ул. „Раковски“ и ул. „Московска“, която сграда по силата на договор между Правителството на Москва и Столична община е била предоставена за Дом на Москва…
За тази сграда ще има отделна малка история…
Междувременно покрай споровете музей или баня бе прекратен договора с изпълнителите на реконструкцията.След окончателното решение за продължаване на работата по Музея за история на София се проведе нов търг и работата продължи с финансиране по европейска програма.
Аз използвах тази пауза да изискам преработка на проекта от арх. Станислав Константинов, като големия мъжки басейн бъде изваден от музейната част и остане в частта на балнеоложкия комплекс и по този начин площта му ставаше около 5500 кв.м. Това отговаряше на идеята за пълноценно присъствие на минералната вода в центъра на София и на моето убеждение, че в сградата на Централната минерална баня трябва да има белег на историческото ѝ предназначение.
След преработката на проекта се взе решение за обявяване на процедура за концесия на северното крило за изграждане на балнеологичен център.
Документацията за концесията се възложи на фирма с параметри, определени от направление “Инвестиции и строителство”. В изискванията бе включено освен първоначалната инвестиция – между 8 и 10 млн.лева – и концесионно възнаграждение от повече от 400 хиляди евро годишно. Още тогава на комисия на общински съвет заявих, че при тези условия според мен няма да има частен инвеститор, на който да му излезе сметката. Моето становище беше, че интересът на Общината не е да печели пари от СПА центъра, а да опази северната част от сградата, която не беше ремонтирана и бе в много лошо състояние, както и да осигури на гражданите и гостите на София услугата ползване на минералната вода за лечебни и рехабилитационни цели. Пак по мое мнение логично бе в тръжните документи точно на тази концесия да се даде старт с минимална концесионна такса – дори може да и 1 лев – та да се стартира процедурата.
Както се очакваше, на първия търг не се яви никой. Вторият беше със същия резултат. За третия търг срокът на концесията бе увеличен на 25 години, а концесионната такса бе определена на 12 % от приходите, но пак бе поставено изискването за минимална годишна такса от 400 хил. лева. Естествено и този търг се провали. И като в един стар виц за паяка, на който като му откъснали и осемте крака и му казали „върви“ той не мръднал и заключението на научния колектив било, че паякът спрял да чува, мъдри специалисти стигнаха до заключението, че концесията не представлява интерес за инвеститорите…
Преди 4-5 години отново се появи идеята цялата сграда да се даде на Музея за история на София, като за ремонта на северното крило за експозиционна площ се търси европейско финансиране. Благодарение на силната гражданска реакция това не се случи. Музеят безспорно се доказа и разви като една важна част от цялостната система на музеите в София. Освен това поради спецификата на сградата той вече поема и други културни събития и изминалото време показа, че има нужда от разширение. Но такова разширение може да се осъществи с добавянето на останалата част от южното крило, както и на двата вътрешни двора и някои стопански помещения, което ще осигури нови над 2500 кв.м. Така Северното крило заедно с големия мъжки басейн – общо около 3500 кв.м. може да се обособи като модерен лечебен и оздравителен център, от какъвто София има нужда, без да се отнема възможността за разширение на Музея…
В резултат на гражданския натиск през 2020 година Столична община обяви конкурс – доста странен и като условия и като начин на провеждане, в резултат на който се одобри решение много близко до това, което предлагах доста отдавна. Преди два дни обаче комисията на Столичния Общински съвет не одобри доклада на главния архитект, внесен преди година за възлагане на проекта. Часовникът на разрушението за северната част обаче тиктака все по-силно… и вече е повече от належащо да се започнат поне укрепителни мерки… Така че многострадалната Централна Софийска Минерална Баня все още чака решение…
Източник: https://bivol.bg/
А за възможностите на Минералната баня “Овча купел” да стане софийската „Къпалня Сечени“ и защо все още и тя тъне в разруха, чакайте друга малка история…
Разгледайте личния блог на автора!
Софийският магистрален ринг
- Южната дъга – необходимата градска магистрала на София
- Кръстовището на бул. „Черни връх“ и Околовръстното – водопровод и бартер
- Софийският магистрален ринг – последната отсечка – Бъкстон-Люлин
- Софийският магистрален ринг – защо се бави последната отсечка – Бъкстон-Люлин
- Южната дъга – продължение… Ще има ли „Младост“ връзка с Околовръстния път
- Южната дъга – трета част – едно градоустройствено чудо
- Софийският околовръстен път – Запад шампионски срокове на проектиране и изпълнениеМалки софийски интермедии
- Строителните разрешения – скъпи или много скъпи
- Преместваемите обекти – тенекии, кашони, далавера и още нещо…
- София и градската реклама – кой на кого трябва
- Лъвов мост – един възстановен паметник
- Фасадите на София и кравата Милка
Софийското метро
Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter
Предходни анализи в рубриката
